Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„...Много невероятни неща съм чел и слушал за времената, когато хората са живеели свободно, т.е. неорганизирано, диво състояние. Но най-силно ме е поразявало точно това: как тогавашната държавна власт - та дори и в зародиш е могла да допусне хората да живеят без каквото и да било подобие на нашите Скрижали, без задължителните разходки , без точно определените часове за хранене .....ето това изобщо не мога да го осмисля..“
„Ние” е първият роман – антиутопия (1920 г.) и едно от първите произведения въобще, в което е поставен въпросът за сблъска между свободната човешка воля и тоталитарната държава. Въпреки цялостното обезличаване на личността, въпреки всеобхватния контрол на ума и делата, една малка искра, а именно искрата, която ни прави хора, оцелява, винаги оцелява.
Този роман на Замятин става основа, върху която стъпва Джордж Оруел при създаването на „1984”. В Съветска Русия „Ние” е забранен и едва през 1988 г. излиза на руски. Творбата на Замятин обаче е публикувана в САЩ още в края на 20-те години.

Наскоро се запалих по руската литература. Не говоря за Толстой и Достоевски.

Има и друга. Литература, създавана в несигурни и трудни времена, преледвана и забранявана.

Русия в началото на 20 век … Налагането на социализма - новият социален ред. Премахване на старото. “Създаване”на равенство между хората. Определят се правила за

всеобщо щастие ... Щастие, което се вменява от системата. Руският интелект, подлагащ на съмнение всичко, решава да провери тази “идилия”.

Така се появява романът –антиутопия на Евгений Замятин “Ние”. Това е разказ за бъдещето. Хората са построили Великата Единна Държава. В нея животът е подреден по определен ненарушим Ред и е подчинен на Часовите

Скрижали, които предписват кога всички едновременно да спят, кога да стават, кога да работят или да се занимават с любов. За спазване на регламента на живот следят Благодетелят и бдителни Пазители. Дълг на всеки е да бъде щастлив. Душата се е оказала болестно състояние на мозъка и в името на същия “благодетел” трябва да се излекува

чрез задължителна операция. Изчислени са подходящите и неподходящи партньори, няма семейства и роднинства, децата се обучават от безпристрастни учители-роботи. Има

един общ Държавен вестник, който обявява Истината. Хората в романа са напълно деперсонифицирани и обезличени – вместо имена, те имат номера . Четни или

нечетни – в зависимост от пола ... Героят – Д-503 живее според установените норми

и се смята за напълно задоволен, докато случайно не среща една от революционерките, бореща се против “Реда на щастието”. Как това ще промени живота на двамата

герои? Какъв е животът отвъд Зелената стена и стъклените жилища?

“Ние” е една злокобна картина за зараждащата се тирания в Съветския съюз. Замятин интуитивно схваща ирационалната страна на тоталитаризма – жертването на

личността, безчовечността като самоцел...

Не знам защо, но унифицираната действителност от романа на Замятин малко ми напомня за една не толкова непозната глобализирана реалност ...

Романът антиутопия „Ние“ на първия дисидент в руската литература Евгений Замятин излиза за първи път в САЩ през 1924 година, а в Русия едва през 1988г. Преведена е на основните европейски езици и оказва голямо влияние на Джордж Оруел. Романът рисува един механизиран докрай тоталитарен свят, в който личността е лишена от идентичност и сведена до номер. Няма „аз“, има само „ние“ и всички са сляпо подчинени на Благодетеля. Членовете на обществото са подложени на робство – физическо, духовно и интелектуално. Замятин ни показва един свят на стройно маршируващи хора, в който наличието на душа, любов фантазия се счита за опасна болест, която трябва да се „лекува“ с всички средства. И все пак остава частица надежда, че зад „зелената преграда“ има един свят, в който живеят свободни и щастливи хора. Дали ще се установи връзката между два свята? Краят остава за нас ...