Росарио и Милагрос се познават от деца. Уязвима и крехка на вид, но с твърд характер, Росарио разказва за годините на своето приятелство със сприхавата Милагрос. Години на провали, илюзии и страхове. Романът описва историята на двете жени – две отражения в едно и също деформиращо огледало. Те са чистачки, млади, неомъжени, без кола, без приятели... въпреки това се забавляват, спорят, търсят сродните си половинки, обикалят улиците на Мадрид, вперили поглед в земята, където са разпилени остатъците от живота. Един ден намират изоставено бебе, което ще промени посоката на съдбата им..