Тази книга е продукт на изследване, което е мотивирано от обезкуражаващите резултати на малцинствените публични политики, провеждани през последните години в страните с напреднала демокрация. Някъде, като например във Франция, тези политики имат определено асимилационен характер. Културните различия се омаловажават в името на гражданското единство на нацията. Целта обаче очевидно не се постига - свидетелство за това са периодичните бунтове на младежи имигранти. Другаде, например в Холандия, за интегрирането на малцинствата се работи (или поне се работеше доскоро) посредством хармонизирането на отношенията между носителите на културни различия. Това обаче не предотврати развитието на религиозен екстремизъм, което стигна до убийство на интелектуалци, имали неблагоразумието да засегнат със свои професионални изяви нечии верски чувства. В някои страни се гарантира спазването на правата на малцинствата чрез заделени за тях квоти в органите на властта. В резултат там се оформиха с чудовищна бързина самодоволни и корумпирани малцинствени политически елити, докато положението с правата на хората, които те би трябвало да представляват, не се промени към по-добро. Другаде смесването на културни различия и властови отношения е конституционно забранено. Това пък поражда недоволство сред малцинствата и сред правозащитниците, защото според тях е прилагане на двоен стандарт към различни групи от населението.
Каква е причината за тези неблагополучия в сферата на малцинствените политики? Дали имаме пред себе си един продължителен процес на "налучкване" на оптималния баланс между интересите на мнозинството и тези на малцинствата по пътя на "пробите и грешките", така че е рано да се обезкуражаваме и можем да сме оптимисти за крайния резултат, който ще бъде постигнат в по-близкото или по-далечно бъдеще? Или може би търсенията на решение вървят в принципно погрешна посока?