След 58 години най-сетне излиза автентичната версия на „Дъщерята на Калояна" - най-популярния роман на Фани Попова-Мутафова от четирилогията „Асеновци".
Мария, дъщерята на цар Калоян, става латинска императрица и сяда на престола в „Света София". Така една българка постига онова, за което бленуват безуспешно всички български царе. Сред предателствата и героизма, сред кървищата и пожарите на размирния полуостров, дъщерята на Калоян държи в ръцете си съдбата на две мощни държави - България и Латинската империя. Тя ще избере коя от двете да оцелее и коя да загине. Преди това трябва да си отговори коя е тя: дъщеря на
Калоян или латинска императрица. Кого обича - великия войвода Радул или Анри? Какво стои над всичко - родината или личното щастие?
"Дъщерята на Калояна" е последната среща с някои от героите, познати от предишния роман „Солунският чудотворец", между които са
Ефросина и Добромир.
Ключови думи: Страници българска история
Балканите в края на XII и началото на XIII век са бойно поле. Могъщата някога Византия губи властта си над българските земи, Константинопол е превзет от кръстоносци и на политическата карта се появява Латинската империя.
На фона на тези драматични събития в новата ни столица Търново расте една българска принцеса – Мария. Съдбата поднася на младото момиче твърде малко радост и много страдания. Любовта и свободата са немислими във времето на династични бракове и политически интриги.
Изключително вълнуващ роман за трудните решения, жертвите и изкуплението, но също и за любовта, която неусетно побеждава враждебността и омразата.
Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша
Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е българска писателка. Майсторка на българския исторически роман. Умира на 9 юли 1977 г. в София. Фани Попова-Мутафова е била съпруга на Чавдар Мутафов.
Произведения:
Жената с небесната рокля (1927),
Жената на приятеля ми (1929),
Солунският чудотворец (1929/30),
Недялка Стаматова (1933),
Велики сенки (1935),
Дъщерята на Калояна (1936),
Иван Асен II (1937),
Боянският майстор (1937),
Йоан Асен (1938),
Последният Асеневец (1939),
Д-р П. Берон (1972)
Заветът на Левcки