Професор Пенчо Далев ни поднася книга, която не може да се нарече автобиография, нито мемоари, той е достатъчно скромен човек, за да не занимава читателя с подробности от собственото си животоописание.Той пише за нещата, който са го впечатлили през живота му, за онези, които са придобили особена стойност в изследователската му дейност, пише за земни кътища почти несравними помежду си - като някогашните дряновски махали и съвременна Япония. Мисля, че с редовете, посветени на родното Дряново, професорът е направил истински принос за историята и бита на този балкански край. Но, разбира се, може би най-важни все пак си остават страниците за научните изследвания, и то главно в областта на онкологията, където Пенчо Далев се е проявил като учен от най-висока класа и както често се случва -получил признание в чужбина, в Япония и Русия, и огорчения в родината си.
Хубаво е да се появяват и такива книги, непретенциозни, но съдържащи богатство от познание, родолюбие и човечност. Книгата на моя състудент и приятел професор Пенчо Далев е една от тях.

Георги Данаилов