„Българите са допринесли твърде много за духовното развитие на Румъния и за обогатяването на румънския език... В речника на Лазар Шъйняну (VI изд.) се сочи, че „това влияние променя дълбоко граматичния и лексикалния строй на румънския език. Термини като: край, воевода, постелник, храм, скит, старец, владика и пр. са български". Речникът на Йон Кандря обхваща 43 269 румънски думи, от които 8905 (20,58%) са български. Още по-голям български дял - 21,49% - е разкрит в речника на Г. Булгър с 60 хиляди думи (XV изд., 1999 г). Според него българските думи в румънския език са повече от 12 000. Същото сочи и световноизвестният филолог Алф Ломбард. Известно е, че от XIV до XIX в. влашките княжества са си служили с кирилица. Едва княз Куза - молдовски владетел - въвежда с декрет латиницата в 1865 г. Наши свещенослужители, книжовници и творци са работили дълги години на румънска земя. В Сучава - някога столица на Молдова -твори след падането на Търново Григорий Цамблак. През XVI в. молдовски воевода е Василе Кочи - син на българина Никола Кочов от с. Пороище, Разградско.
До края на XIX в. само около Букурещ има 33 български села. Българи населяват Брашов, Браила, Банат и строят град Александрия. От тях произлизат редица видни писатели и поети, някои от които като известния Великсин пишат на български и румънски. Българинът от Сливен Антон Панов, с псевдоним Антон Пан, е автор на музиката на румънския химн „Събуди се, румънецо" и според М. Еминеску е „един от строителите на румънския език". Румънският класик Панайот Станчов-Черна е син на българин от четата на поп Харитон. Книжовникът Пирин Бояджиев - дългогодишен учител в Румъния -установи, че в румънската поезия има 20 поети от български произход. Българин е и Борис Караджа - питомец на журналиста Любен Станчев от Добрич и изявил се като най-известния скулптор в Румъния. „Румъния е една Италия на българизма" - сочи категорично румънският българист Йон Богдан.
Институтът по български език на БАН е в правото си да проучи влога ни в езика на нашите северни съседи. Да се знае това е особено важно. Вазовият стих, че сме дали книга на вси славяни, не изчерпва всички наши приноси в света.
Йордан Дачев - изследовател на българските следи в Румъния