Тук трябва да е отбелязано, че книгата е второ издание.
.........................................................
Различната книга:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=26445&cat=106
Български погребални обичаи
Автор: Христо Вакарелски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 520 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 520 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9540900662 |
| Баркод | 9540900662 |
| Категории | Култ и обредност, Религия, Хуманитарни науки, Книги |
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство „Захарий Стоянов" предлага специална поредица -най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Погребалните обичаи са пряко свързани със семантиката на душата и нейното отделяне. Според народните представи тя се олицетворява като дъх, дишане, нещо въздушно или сянка. В българските вярвания битува представата, че душата на покойника може да се прероди в нещо хвъркато, т.е. може да приема образ и подобие на птица или насекомо.
„ Авгалия пее в градина,
под бял бор, под червен трендафил,
под бяла цъфнала ябълка,
то не било авгалия, а най-било
булка Величка.“
Това е цитат от силистренски песни.
Освен с отделянето на душата, погребалните ритуали са свързани с изказване на почит към починалия, които включват почистване на тялото – или ритуално измиване, което става на строго определено място, извън дома. Водата от това измиване се изхвърля отново извън къщата, за да не се върне смъртта отново в нея. Прощаването с покойника включва освен почистване, обличане, целуване на ръка и полагане в ковчег. Според обичая, покойникът преди да бъде отнесен в църква за опело, трябва да бъде покрит с покров. Покровът е несвързано платно, с което се покрива тялото от главата до петите на починалия.
Върху покрова свещенникът начертава с гасени свещи череп и кръстосани бедрени кости, върху платното се изписват и инициалите „ИХ“, след това покойникът се отнася до гробното пространство на носилка от четирима души и бива полаган в последния си дом.
Мария Григорова, Хеликон – Пловдив, Център
