Изследванията показват, че във водата кремъкът отделя силициева киселина. Дозите са много малки, но са достатъчни при попадането й в организма тя да разтваря шлаките и отложените соли. Освен това водата, в която е престоял кремък, помага за разтварянето и извеждането
на камъни и пясък от пикочния и жлъчния мехур, от черния дроб, бъбреците, прочиства гънките на дебелото черво, укрепва имунитета. Такава вода е незаменима за хората, които живеят в зони с радиоактивни
замърсявания. А ако се отчете, че всички видове обмяна се осъществяват с помощта на водата, че тъкмо водата регулира жизнените процеси, че без нея е невъзможна нито една форма на живот - въглеродна, силициева или каквато и да е друга? Днес вече е доказано, че водата, както и всяко вещество, притежава информационна памет, при това може да променя своята структура и физико-химичните си свойства. Под влияние на силиция водата става „жива" и за пореден път можем да се уверим,
че многото народни приказки и предания имат като основа напълно реално обяснение. Нашите предци са си правили изводи за свойствата на кремъка, наблюдавайки промените в природата. В Тибет се употребява за различни цели вода от извори, която преминава през силициеви залежи. Водата се филтрира по естествен начин и придобива лечебни свойства.