Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо,което обикновено наричаме "градка поезия".Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения,че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.
Антон директно влиза в едно изречение с Богдан,Радослав,Тома,Момчил и Стефан./И Буковски и Фанти и още.../
Терзиев пише разказ за това,как е спечелил литературен конкурс с друг разказ,публикува и двата в различни списания,а на края пише разказ за публикуването на двата разказа в в различните списания и хонорарите,които е получил за това.