Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове „Градът на амазонките“ включва нови образувания като жанра на зирката („жанрът на зирката е процеп в съня“) и лирическия абект („абектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка“).
Книгата събира както вече издавани, така и непубликувани досега стихотворения, като по такъв начин чертае път от мистично-приповдигнатите нагласи на 80-те години през сътресенията и асимволиите на прехода към разомагьосания елегизъм на една сдържана конкретика с днешна дата.