Някой бе написал, че хората чели "художествени измислици", защото искали да избягат от реалността. Дефиницията "худ. измислици", ми звучи като извадена от речника на цензурата от времето на "комунизма". Предполагам, че повечето хора четат с удоволствие Художествена Литература. И според мен точно в нея става дума за истинските неща от Живота.
С писменото творчество на Михаел Енде се запознах късно. За сметка на това имам удоволствието да чета в оригинал, като прощъпалник бе неговият монументален труд, библията на Магическия реализъм, "Приказка без край". Спомням си отчетливо кадри от филма, който гледах с нашите като малък. Книгата е различна и със сигурност по-добра.
Михаел Енде е явление в литературата за деца и възрастни. Той успява да докосне важни, Човешки, изначални теми, пречупвайки ги през своето перо. В романа "Момо" има редица красиви моменти, които със сигурност от една страна ще развълнуват читателя, от друга се обзалагам, че са доставили удоволствие на преводача.
Анотацията на Момо не дава пълна представа за историята, в която ще се потопим. Отдавна не бях чел с такъв хъс и интерес, какво ще се случи нататък. Главите са кратки, наситени с действие, органично свързани като само логиката може да ни накара да погледнем снизходително на моменти. Момо е едно пътуване към Приятелството.
Момо е докосване до сериозни теми, на прага на Метафизичното. В различни образи са представени Бог, Интуицията, душевните състояния. Всичко това е описано на достъпен език, правейки героинята близка, образите човешки. Авторът засяга житейски и социални теми, но винаги е с единия крак (перо), в страната на Магичното, което живее в Сърцата ни. Силно я препоръчвам!
Линковете са изтрити от администратор.
Момо
Автор: Михаел Енде
| Издател | Дамян Яков |
| Брой страници | 258 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 358 грама |
| Размери | 21x16 |
| ISBN | 9789545276903 |
| Баркод | 9789545276903 |
| Категории | Литература за деца и юноши, Книги |
Това е книга за необикновените приключения на малката Момо, която връща на хората ограбеното им време. С помощта на повелителя на земното време майстор Хора и чудната му костенурка Касиопея, Момо се опълчва срещу сивите господа - времекрадците, и успява да избави света от мрачната им власт.
Най-любимата книга на моето детство! Чела съм я десетки пъти! Единствената книга, която "въвежда" детето в света на възрастните... Единствената, която помага на малкото човече да разбере какво означава, когато мама и татко кажат "нямам време"...
Усмивки през сълзи, невероятен разказ, прекрасен финал.
Подарете тази книга на детето си - никога няма да съжалите!
Най-любимата ми детска книга - чела съм я десетки пъти - без преувеличение - и като дете, и като пораснало дете...
Когато като малка наши познати гости ми подариха втори екземпляр, вместо да се огорча, щях да подхвръкна от радост, първата беше доста одрипавяла :)
Обикновено не оставям мнения, но за \"Момо\" не се въздържах!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книга, която влиза в сърцето „Защото времето е живот. А животът живее в сърцето.”
Как изглежда сърцето отвътре и какво се случва всеки един миг в него? Какво се случва, ако търсите приятели, а сте посетен от враг? Как се стига до „Улица – Никога” и „Къщата – Никъде”? Може ли „бавното бягство” да ви спаси от „едно диво преследване”?
Момо е и книга за умението да водиш разговор, чиято тайна е в това, че не е толкова важно да можеш да даваш добри съвети, да намериш подходящите думи за утеха, или да редиш мъдри слова, а това да умееш да слушаш, да можеш да чуваш другите.
Срещнете се с героите на този детски роман, с тяхната история и приключения. Прочете тази книга с някого, независимо дали дете или възрастен, потърсете заедно отговорите на въпросите в нея и може би в края на романа, без да сте усетили как, ще бъдете по-близки отколкото в началото.
Симеон Бонев - Хеликон, София - Гранд хотел България
Син е на художника сюрреалист Едгар Енде.
Първата си книга, „Джим Копчето и Лукас Машиниста“, завършва през 1958 г., но поради отказ от първия издател, на когото я изпраща, я публикува едва две години по-късно. Творбите му са преведени на десетки езици.
От 1971 до 1985 г. живее в Италия, връща се в Германия, когато почива съпругата му, Ингеборг Хофман.
Изключително недоволен е от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1985), неуспешно съди продукцията да изличи името му от субтитрите.Детството му преминава тежко , тъй , като съвпада с Втората световна война . След края й посещава театрално училище . Интересува се от режисура и филмова критика .
Умира на 65-годишна възраст от рак на стомаха.
