Много приятна книжка. Тя ни предлага възможността да надзърнем в света на самураите, да се запознаем с някои интересни факти от историята на Страната на изгряващото слънце и да научим няколко японски поговорки и думички. Преди речникът ми се ограничаваше само до суши, саке и Котоошу : ) А, да, и карате. В сборника ще намерите една от най-прочутите легенди - тази за 47-те ронина (мисля, че за първи път я прочетох в "Петата професия" на Дейвид Морел). Не са подминати и феновете на романтиката и ужаса. На първите препоръчвам историята за Божурената принцеса, а на вторите - тази за Безухия Хоичи, за златната игла и омагьосаното кимоно (последните две са наистина зловещи, вижда се откъде черпи идеите си японското хоръркино). Не са подминати и читателите, харесващи приключенските и героични истории (тук е намирал вдъхновение Джеки Чан за ранните си проекти : ) . За тях е срещата с японския Робин Худ (единственият му недостатък е, че забравя да раздаде на бедните плячката, открадната от богатите). Като цяло, могат да се открият сходства с гръцката митология (имам предвид дриадите, а и детството на един велик японски водач ми напомни за това на Александър Македонски), английските легенди (вече споменах Принца на крадците) и българските народни приказки (мотивът за тримата братя, за ламята, която иска да й се принасят в жертва млади момци и девойки и т.н.). Сборникът е изящно илюстриран, но не съдържа пълна информация за източниците си. Упоменават се само някои. Пък и не е било особено необходимо да се транскрибират стиховете, част от речта на героите. Без правилното произношение и интонация се страхувам, че ако се опитам да ги възпроизведа ще прозвуча доста забавно или пък без да искам ще напсувам някого, мислейки си, че възхвалявам безмерната му храброст и воински достойнства : ) Мисля си, че легендите биха били по-въздействащи, ако ги интерпретира майстор-разказвач, използвайки всички хитринки на изкуството си. Ефектът ще е много по-голям.

