Безвремие, петият роман на Фабрис Лардро, е историята на една литературна мистификация, забавно присвояване на творбите на трима велики майстори на европейската литература – Селин, Джойс и Бекет – извършено без никакви скрупули от страна на самия автор и неговия герой, Алберт Айнщин. Историята се развива като наниз от мистификации, в които читателят, вместо да се побърка, затвърдява своите литературни ориентири. Фабрис Лардро владее перфектно своята материя, което му позволява да напише една забавна литературна фабула, истински лабиринт, в който всичко е вярно… с изключение на това, което не е вярно. Безвремие е забавен и ерудиран роман, който ни кара да се потопим отново в Одисей и Пътешествието до края на нощта, литературна вариация по Машина на времето на Х. Д. Уелс, което поставя Лардро сред участниците в надпреварата за Нобеловата награда за 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 г. в Париж. Автор е на пет романа, сред които “Някой се разхожда там, горе”, 2000, удостоен с литературната награда Морван и “Обикновено бягство”, 1997. Сътрудничи на списанията “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”. Дълго време е бил сътрудник на списание “Ателие дьо роман” и е водил хроника в предаването “Между редовете” на Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде писа за Фабрис Лардро в сп. Гала, че е измислил “литературната фантастика.”