Човекът не е самостоятелна личност, той трябва през целия си живот да мисли за себе си като за част от Човечеството. Та какво е той, съпоставен с Цялото - единица от милиарди! При това, ако броим само съществуващите в момента, а нали всеки от нас има предци и ще остави наследници! Това - първо. И второ. Съществува висша справедливост, друга, освен неизбежната смърт. Извършеното от човек срещу човека зло винаги се връща отгоре му. Дори да е действал в колектив, дори да е било под принуда, дори да е било заради мекушавост.
Ако човек не разбира, забравя или пренебрегва тези важни истини, той рано или късно - по-скоро рано, отколкото късно - ще дочака своето индивидуално наказание. Дори и да му се е разминало възмездието приживе, плащат неговите наследници. Няма никакъв начин ТЕ да го забравят.
Кои са ТЕ ли? „Алея „Яворов" ни разказва за първия от тях. Най-невероятния! Една фантастична, но ужасно правдива история.
Избрах да започна така, защото искам да погледнем на Света и с други очи. Грешим, когато се поставяме в центъра на Вселената, когато заместваме Бога със себе си. Това е несправедливо, глупаво и лошо. Колко сме ние, човеците? По-малко от броя на звездите на небето. Е, къде е тогава разумното в твърдението, че сме единствени в сегашното и неповторими във Вселената?
Авторът