Една от любимите мисъвременни български книги!
| Издател | Стигмати |
| Брой страници | 312 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 390 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543360666 |
| Баркод | 9789543360666 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Действителността", каза Утис с онзи толкова сериозен глас, който винаги можеше да означава две неща: или че говори напълно сериозно, или че напълно се подиграва, „сама не знае какво иска да покаже. Колкото повече се отдалечаваш, толкова повече от нея виждаш. Колкото повече се приближаваш, толкова по-добре я виждаш. Във втория случай трябва да се внимава да не ти влезе в окото."
Една от любимите мисъвременни български книги!
Прекрасна книга, съчетаваща ерудиция и лекота на изказа, традиция и модерност, своеобразен собствен стил и фини препратки към десетки любими автори от Омир до Радичков и Казандзакис. Най-доброто в българската литература за последните 10 години!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
.. Научи, че някои ястия трябва да ги опитваш сам, за да оцениш напълно вкуса им, а на други вкусът им зависи от присъствието на събеседника ти, да различава добрата любовница от прилежната любовница и 42-та вида ракия, произвеждани в Империята, само по цвета им в чашата, научи се да избира кон, да разговаря с принцове, да ловува с въображение, научи, че музиката е добре да се слуша на гладно и че следобедният сън през лятото понякога прилича на корабокрушение. Научи се дори да чете. И това се случи по следния начин...”
Не, няма да ви кажа как. Но ще взема отново книгата и ще я препрочета. Защото това е чувството, с което те оставя последната страница – глад за втори прочит.
По време на първия, изпитах усещането, че Шехеразада е изтупала праха от скритите си истории, все още неразказани, и ни повлича из екзотичните, уханни дебри на един шумен, колоритен свят, населен със странни образи и с вкус на подправки и емоции. После се почувствах като в роман на Маркес и изпитах завист за това, че някой може да пише с неговата лекота. После престанах да търся сравнения и се потопих в усещането. А то е като да отпиваш от коктейл – богат, с плътен, резлив вкус, с дъх на цитруси, канела, дъжд, любов, сълзи, горещина. Изключителен стил, богато въображение, увлекателна история (дори три)... на Яна Букова мога да кажа само едно- Браво! Ако това е дебют, какво ли ще ни предложи занапред?
Смело мога да я нарека българският Маркес. И когато слагам книгата на рафта, ще я сложа така, че винаги да ми е на една ръка разстояние.
Елка Стоянова, приятел на Хеликон Бургас