Свидетелски разказ за българкото военно участие в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Под формата на дневник авторът о.з. полковник Трифон АНГЕЛОВ откровенно представя на читателите ден по ден движението на 12-и мотострелкови полк от Елхово през Бургас, Иличовск, Мокачево до Банска Бистрица. Не са спестени автентичните емоции на Българските войници незнаещи къде отиват и за какво се борят. 40 години след инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия един български офицер заявява: “Днес, десетилетия след онези тревожни месеци, след години професионално израстване, размисли, наблюдения и човешко помъдряване, съзнавам, че българският войник бе изправен срещу чехи и словаци през 1968-а в името на интереси, които трудно могат да бъдат наречени национални. От възторга и покрусата на Пражката пролет остават множество въпроси, на които трябва да отговорят политическите лидери, хората, взимали решения. Решения, след които нищо не подозиращи човешки същества тръгват едни срещу други, гледат се с омраза, стрелят, убиват, гинат. Редно бе българските партийни и държавни ръководители да разкажат повече за „братската помощ”, която мнозинството чехи и словаци не ни бяха искали.”