Книгата запознава читателя с изключително важния проблем за аргументацията на древната хронология. Правилно ли си представяме днес скелета на древната и средновековната история?
Изглежда, че във версията на Й. Скалигер и Д. Петавиус за хронологията, създадена през ХVІ–ХVІІ в. от н.е. и приета до днес, има големи грешки. Мнозина изтъкнати учени, сред тях – Исак Нютон, Жан Ардуен, Едвин Джонсън, Николай Ал. Морозов, са разбирали това и дълго време са го обсъждали.
Но построяването на нова, непротиворечива концепция за историята се оказва твърде сложна задача.
От 1973 г. група математици от Московския държавен университет "М. В. Ломоносов", ръководени от акад. Фоменко, се захващат с изследването на проблема. Те създават нови математико-статистически методи за разкриване на дубликатите (повторенията) в летописите. Разработват нови методи за датиране на събитията. Разкриват грешките във възприетата днес хронология. Излагат "история на историята" – от кого, кога и как е създадена възприетата досега версия за "древността"? Как математиката помага в изчисляването на датите на древните събития? Защо картините на звездното небе, записани в известните библейски пророчества, в действителност сочат към средните векове? Съобщават ни един от главните резултати на новата хронология, това е "глобалната хронологична карта", която позволява разкриването на смайващи измествания в хронологията, чрез които средновековната история от Х–ХVІІ в. е изкуствено "удължена" от хронолозите на ХVІІ в.
Анализът показва, че "античността" и средновековието са двете лица на едни и същи реални събития, случили се не по-рано от Х в. от н.е.
Книгата е уникално събитие в международния научен живот, никой няма да я подмине равнодушно.