Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

Възгордян и същевременно озлобен от всичко това, Марк Манлий възпламенявал разгорещените души на плебса. „Докога най-сетне, квирити, ще тънете в незнание за своите собствени сили - същите тези сили, които по волята на природата дори дивите зверове усещат достатъчно ясно? Дайте си сметка, най-малкото, какво множество сте вие самите и колцина са вашите противници! Колкото повече сте били като клиенти спрямо своя патрон, толкова повече ще бъдете и сега като съратници, опълчили се срещу своя неприятел.
Но дори ако се налагаше да се биете един на един, пак смятам, че вие щяхте да се сражавате по-ожесточено за своята свобода, отколкото те -за своето господство. Вие само ги заплашете с война; веднага ще получите мир". (VI, 18,5-7)