Библиотека „Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990), и на Втората българска република (след 1990). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началото на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.

Поетът, преводачът, драматургът и театралът Иван Теофилов (1931) и неговите книги са неделима част от алтернативния канон на българската литература от епохата на НРБ, от канона след средата на XX и началото на XXI век. Тази книга се стреми да демонстрира и обоснове това литературноисторическо положение в широк регистър от теми и интерпретационни подходи.
Много от критическите текстове, писани след 1989 г., категорично назовават уникалността на почерка на Иван Теофилов и яркото му вписване както в една поизгубена през годините българска „южна", културно-историческа традиция, така и в контекста на друго, все по-познато европейско, антично-медитеранско поетическо пространство. Това е нов опит критиката да съсредоточи вниманието си върху творчеството на поета и драматурга и да извърши работа, която ще доведе до по-релефното открояване на неговото огромно значение за българската литература и култура.