Творчеството на Хюле е привлекателен и завладяващ микс от история и генеалогия на духовното, в него голяма роля играе паметта за чужди прочути литературни текстове, изразяваща се в диалог и игра на алюзии. Това е характерно и за чудесния му минироман "Мерцедес-Бенц. Из писмата до Храбал". Историята в него започва с притеснението на младия герой (почти отъждествен с Хюле) от това как ще се справи като курсист с кормуването в присъствието на привлекателна и интелигентна инструкторка. За да не се изложи, той изпробва познатия метод на "забаламосване": по време на урок разказва за автомобилите на своя дядо и драматичните истории, свързани с тях. Разказът става многоетажен и многоизмерен, почитта към Храбал се преплита с картини от Европа между двете войни чак до наши дни, превръща се в пътешествие към хора, събития, великолепни стари автомобили от онова време, изпълнен с топъл хумор и известна носталгия на фона на днешното ежедневие.