„Пропуснатият шанс" жанрово може да бъде определен и като сборник с разкази, и като новела поради факта, че всички истории са обединени около една хипотеза - какво би станало, ако човек остави творчеството си на изкуствения интелект. Ще се окаже ли вярно твърдението за основния недостатък на компютрите - че могат само да отговарят на въпроси, но не могат да ги задават. И какво ще стане, ако в една криминална история всичко е ясно - мотивите, убитият, дори кой е убиецът, но се търси с какво е извършено престъплението. Изобщо... битката между машината и човека не винаги завършва в полза на човека, дори двете страни да са напълно добронамерени. Твърде често става дума за „отрезвителна трагедия", която дори и много смешна, неизменно е и малко тъжна.