Честно казано никога не бих си купил подобна книга. Някакъв политически ангажиран алабалист се опитва да ми обяснява някакви клишета за "прехода", който съм го гризал с малкото ми останали зъби. Драпал съм с нокти да оцелявам, докато политолози, социолози, джурналистченценца и какви ли не мазняри са раздували и продължават да раздуват ейсид-балони за промиване на мозъци.
Че искат и наггло да печелят от това :)!
Тия депресиони са за на баба скрина. Добре, че има възраждане на българската фантастика, за да си купи човек нещо наистина хубаво и българско за четене.
Мълчанието е злото. Статия на свободата 1994-2000
Автор: Иво Инджев
| Издател | Център за социални практики |
| Брой страници | 308 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 415 грама |
| Размери | 21x13.5 |
| ISBN | 9789549853209 |
| Баркод | 9789549853209 |
| Категории | Есеистика. Публицистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
РЕТРОПОКАЗАТЕЛ
„ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПОДМЕНЯ”
„МИНАЛО НЕЗАГРАДИМО”
„МНОГО ЩУРМ ЗА НИЩО?”
„ХУМОР, САТИРА И… ЗАБРАВА?”
„ОБИНТОВА ЗЕМЯ”
„С ЧУВСТВО ЗА ТУМОР”
„В СОБСТВЕН SOS”
„ДЪЛГО СЪЕДИНЕНИЕ”
Всяко едно от тези словосъчетания можеше да бъде заглавие на книгата, родена с горчиво „чувство за тумор” в нашата „обинтована земя”.
Късото съединение на нашето пробуждане продължи прекалено дълго и заприлича на „много щурм за нищо”, защото излиза, че „всичко тече, всичко се подменя”.
Но е добре раздялата с нашето „минало незаградимо”, потопено в собствен SOS, да става с хумор, сатира и евентуално забава, вместо да бъде обречено на забрава!
Този сборник е спомен за едно време, което изглеждаше минало…
В него са включени статии от коментарната рубрика на журналиста Иво Инджев „Статия на свободата”, излизала с прекъсване в периода 1994-2001 г. Оформлението, художествено в най-добрия смисъл на думата, е дело на художника Божидар Икономов, известен като некоронован доайен на плакатистите в България.
В книгата ще намерите и умерена доза автобиографична ирония, придружена с цитати (на ругатни и похвали към автора), както и снимки от личния архив на Иво Инджев.
ЗА ИВО ИНДЖЕВ
(може и против, въпрос на гледна точка):
Не е носител на нито
една награда в България
Няма научни титли
Няма държавни отличия,
грамоти, звания, чинове
Не се харесва на всички,
вероятно дори
на мнозинството от читателите
Не се харесва и сам
Не е издал нито една книга
Не е баща на повече от 5 деца
Няма повече от два брака
Не е бил главен редактор (директор)
на повече от няколко национални медии
Не е бил коментатор
на повече от две-три
световни радиостанции
Не е бил президент
на Асоциацията на европейските журналисти,
стигнал е само до вицепрезидент
www.ivo.bg
това е съвсем нормално, съдбата на Инджев не прави изключение. Най-добрата част от българската журналистика е изхвърлена от медийния кораб. Цензурата е страховита, колкото и да не ни се иска да повярваме, сега живеем като по времето на Червенков и Тошо. Книгата не беше рекламирана, защото няма къде, аз отдавна не се считам за българин, а човек роден в българия.
Обърнете внимание - има десетки коментари върху книги, които ни разказват за вампири и таласъми, но за Инджев, текстовете на когото ни връщат в нашия си, вампирясял свят, пълна тишина... Наистина другото име на България трябва да е Таласъмия!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
