И така, как да излекуваме фанантика? Да преследваш шайка фанатици из африканските планини е едно. Да се бориш срещу фанатизма е съвсем друго. За съжаление нямам никаква представа как да хванем фанатиците в планините, но имам една-две идеи за природата на фанатизма и как ако не да го излекуваме, то поне да му вържем ръцете...
“Само онзи, който обича, може да стане предател. Предателството не е обратното на любовта; то е една от многото й възможности...”
Цитатът може би създава известна представа за стила на тази провокативна и мъдра книга. Авторът на “Как да излекуваме фанатик” Амос Оз е известен израелски белетрист и публицист, преподавател по литература в Оксфордския университет, Еврейския университет в Йерусалим и Негевския университет “Бен Гурион”. Книгите му са преведени на повече от 30 езика. Българските читатели познават творчеството му (“История за любов и мрак”, “Моят Михаел” “Познание за жена” и др.), както и самия писател, който гостува у нас през декември миналата година по повод премиерата на книгата му “Животът и смъртта в рими”.
“Как да излекуваме фанатик” е изследване върху природата на фанатизма и историческите корени на насилието. Тя излага позицията на автора по палестинско-израелския конфликт, формирана на базата на личния житейски опит (“Детството ми... ме направи експерт по фанатизма”) и опита му като общественик и лидер на израелското пацифистко движение “Шалом Ахшав” (“Мир сега”).
“Фанатизмът е по-стар от исляма, по стар от християнството и юдаизма, по-стар от държавите и правителствата, по-стар от политическите системи, идеологии и религии. За съжаление фанатизмът е неизменна част от човешката природа, злият ген в нея...”
Амос Оз излага позицията си с предизвикателна недвусмисленост: войната между Палестина и Израел не е религиозна, нито междукултурна, а “обикновен имотен спор на кого принадлежи тази къща”. Той отстоява идеята за “развод по израелско-палестински” и създаването на две отделни държави Израел и Палестина с две отделни столици в разделения Йерусалим.
Полемизирайки със “загрижените европейци, левите, интелектуалците и либералите” Амос Оз отправя призива “Правете мир, а не любов”. Убежденията му доста се различават от възгледите на европейските пацифисти:
“Обратното на войната не са любовта, състраданието, благородството, братството или прошката – пише Оз в “Между правото и правото”. – Не, обратното на войната е мирът [...] Ако доживея да видя Израел и Палестина да съществуват врата до врата като нормални съседи, без потисничество, без експлоатация, без проливане на кръв, без терор и насилие, пак ще съм доволен, дори и да няма капчица любов между двата народа. Както е казал поетът Робърт Фрост: “Здрави огради – добри съседи”.
Ролята на миротворец в Израел никак не е лека. В отговор на въпроса защо е избрал псевдонима Оз (“силен”), Амос Оз казва пред българските си почитатели:"В Израел е много по-трудно да бъдеш гълъб, отколкото ястреб. Затова е нужна сила."
Димитрина Георгиева, Хеликон-Пловдив, Център
Роденият в Йерусалим Амос Оз в сборника си „Как да излекуваме фанатик“ дава интересен отговор на въпроса на чия страна е правото в конфликта между Израел и Палестина, който по същество е териториален спор, възникнал около болезнения въпрос на кого е тази земя. Писателят говори за компромиса, който е необходим, но достигането до него явно няма да е лесно, тъй като докато не се „излекува“ мисленето на хората този мъчителен сблъсък между араби, палестинци и евреи, който в никакъв случай не е религиозен, трудно ще бъде преодолян. Също както от книгите на Халед Хосейни разбираме за същността на проблемите в Афганистан, така от есетата на Оз ни става ясно откъде тръгва драмата в Светите места.
Маргарита Георгиева, Хеликон - Пловдив
Амос Оз е израелски писател, и журналист. Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение „Мир-сега“.
Амос Клаузнер е роден на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам, в семейството на Йехуда и Фаня Клаузнер. През 1954 г. две години след самоубийството на майка си се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986 г., там той променя името си на Оз(сила). Следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим (1960 г. - 1963 г.), по време на своето следване публикува и първите си разкази през 1961 г. последвани от серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.
Оз участва през 1967 г. в шестдневната война в Синай и във войната от Йом Кипур от 1973 г. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем, като един от основателите на анти-военното движение „Мир-сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави - Израел и Палестина, с две отделни столици в разделеният Йерусалим. От средата на 80-те години преподава в Оксфордския и Еврейския университет.
През 1986 г. Амос Оз заедно със своето семейство напуска кибуца Хулда и се преселва в Арад в пустинята Негев.
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.