"Спасителна Книга" е вариант на византийска антология от IХ-Х век и е предполагаем оригинал за старобългарския Симеонов / Светославов Изборник. Тя е ярко свидетелство за разнообразните вкусове и нужди на средновековния читател и в продължение на няколко века представя цялата гама от най-важните сведения за света и човека: догматиката, литургиката, символиката на църквата, античната философия, географията, историята, литературната теория, календара, медицината, скъпоценните камъни и природата на жената. По този начин антологията е приобщила православните мислители и обикновени читатели към европейската средновековна християнска култура.
Част от тогавашните идеали се изповядват и от нашето съвремие. "Ако Бог е справедливост, няма от Бог хляба си този, който се храни от алчност. /Ако богатството ти не е от чуждото, ако приходът ти не е от сълзи, ако никой не е останал гладен при твоето насищане, ако никои не е простенал при твоето изобилие, такъв хляб е хляб от Бога, плодът е от справедливостта, класът е от мира" (Св. Григорий Нисийски). В славянския превод книжовникът иска разумът на владетеля, подобно на трудолюбива пчела, да събере в медената пита на неговото сърце сладък восък и мед от всички цветя, от всички божествени книги, та да ги излива пред неговите боляри и с това да го запомнят във вековете. Надяваме се и съвременният читател да последва този благодатен път.