Империята "Пайнероff" 1:1/ Истинската история на чалгата Кн.1

Автор: Стефан Цирков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Брой страници 136
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 137 грама
Размери 21x14
ISBN 9789549218428
Баркод 9789549218428
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Чалгата си изпя песента, но не съвсем.
Романтичният период на това музикално явление приключи безвъзвратно, ще кара обаче още доста време по инерция.
Стефан Цирков

"Слуховете за моята смърт са силно преувеличени", бе казал Марк Твен.
Същото е с чалгата. Тя не е същата, каквато беше по времето на Хисарския поп. Нито каквато бе в периода 1990-2003-а. Не и като през 2003-2009-а. Хисарския поп правеше сладникави балади от рода на "Звезди ли искаш да ти свалям, морски пясък да броя" или пък "Дай си сърцето на който искаш ти, виното с отрова на мене остави". Той бе пометен от първичната чалга, нейният най-голям хит стана "Селската баня голям кеф", последваха "Радка пиратка" и "Ой, тигре, тигре". Тогава започна да набира скорост борческата чалга, нейни песни емблеми бяха "Бели птици и куршуми", "Зора е, а нема те", "Баба Берта чака там", "Пирамиди, фарони".
Това беше времето на мръсните капанчета с боядисаните кебапчета, на евтината ракия, която се наливаше с черпак под тезгяха. На кого му пукаше, народът беше с пълни джобове. След като продадеше стоката на димитровградския пазар, искаше да го видят, че има пари. Затова се качваха на масите, късаха си ризите и извиваха глас заедно с певиците, като пълнеха деколтетата им с едри банкноти, щедри банкноти. Собственици на складове с алкохол и перилни препарати оставяха по 10-15 бона на вечер в пазвата на някоя певачка. Естествено, чалгата трябваше да има и свои заведения - БИАД, "Чевермето", "Плантация". Над всички се извиси меката на тая музика - харманлийският ресторант "Приказките." Оттам се даваха директивите. Там се събираше каймакът на новите богаташи, там се правеха промоциите, там се пръскаха пачки.
Там биасаджии и митничари, избягали от родния Свиленград и от жените си, покриваха подовете с пари, а прилежни сервитьори метяха отрупания с банкноти дансинг. Там изгряха звездите на Ивана, Емилия, Малина, Десислава, тогава те бяха само подгряващи певици. После най- великият в чалгата - инж. Митко Димитров, започна да ги пуска по кабелните телевизии. Накрая той си направи своя телевизия, която монополизира целия пазар на чалгата.
От там нататък нямаше значение кой какво пее. Едно парче, въртяно по десетина пъти на ден, за седмица ставаше хит и от Видин до Царево, от Петрич до Шабла всички знаеха песента, която излъчва "Планета". Не те ли пускаха по телевизията на Пайнера, нямаше шанс да станеш звезда. Певиците на инж. Димитров почнаха да ги канят по митинги на политически партии. Докато Десислава, Камелия, Глория, Петра пееха за СДС, Веско Маринов, който бе любимец на Жан Виденов, обслужваше БСП. Естествено, не го правеше безплатно - ново "Мондео" и хилядарки на ръка. По-късно нещата се омешаха и всеки пееше за този, който даде повече пари. Партиите, за да съберат хора, плащаха здраво, за да им пеят най-известните. Горките партийни лидери, все ме питаха: "Абе тия 20 000 души на площада за нас ли ще гласуват?" За вас, бе, за вас, им виках, за да ги зарадвам. Колко му трябва на един политик - една блага дума, една хубава лъжа и 20 000 долара.

от Мария / дата: 06 юли 2012

Аз вярвам на думите на Стефан Цирков,защото аз съм ходила на концертите им и на участията им по кръчмите и съм виждала с очите си поведението на певиците.Определено не мога да кажа,че поведението им е било на ниво,защото това събличане и позволяване да ги опипват,приемат скъпи подаръци,правят коомпания на мутрата,която дава най-много пари,следват вечери,закуски,кафенета,обеди,почивки,придружаване навсякъде и се вижда,че откакто тази,така наречена певица става известна,по-често се въртят песните и клиповете й,а когато се разделя с него няма ни вест,ни кост от нея.След дълго затишие пак се появявя певицата,но благодарение на новият спонсор,когото е срещнала,но музиката,която прави не е като преди и усещайки,че звездата й угасва забременява и се омъжва,за да е финансирана за напред.Не може жени като Андреа,които нямат никакви гласови данни да са номер едно,а певици като Глория,Ивана,Преслава,Десислава,Емилия,Димана,Рени,Нелина,Цветелина,Екстра Нина,Цветелина Янева,Бони,Софи Маринова,Диана,Таня Боева,
Алисия и Анелия не ги оценяват,по-малко ги въртят по Планета или започват да пеят песни за секс,които не доставят удоволствие да се слушат,поне не на мен тогава ги пускат повече и получават награди на песни с безсмлени текстове.Авторските песни,които прави само и единствено Глория остават на заден план!Наистина има и някои певици,които искат пари за автограф-Луна даваше картичка с автограф за 1 лев и плакат за 1,50,Десислава също се опита да пробута плакат от сп,Нов фолк с автограф,не го ли приемеш те отхвърля.Гергана не става за певица,нита Траяна,нито Андреа,нито Емануела,нито Теодора,нито Магда и всички останали не стават за певици с изключение на горнети имена,които изброих-Райна я добавям към списъка с талантливите певици,но е с надменно поведение,Есил Дюран е същата като нея!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Честно казано, тази книга не ми се коментира! Далеч съм от света на “чалгата” и посягам на четива, които касаят темата, само когато се прибирам нощно време и търся приспивателен ефект  в писания, които не биха ме ангажирали с нищо. Всъщност така се отнасям и към жълтата преса, с която тази книга малко или много кореспондира – дори и на автора да не му се иска да е така, така си е! И ако не искам да коментирам книгата на Цирков заради нейната тематика, това не означава, че изцяло пренебрегвам труда на нейния автор. Защото силата на “Империята Пайнерoff” е в субективната гледна точка, която, макар и на места да е облечена в цинизъм и безпощадност, всъщност е хладнокръвно реалистична и показва истинската същност на лустросаната империя  на поп-фолка.
    На Цирков му прави чест да бъде искрен, да споделя правдивите истории, за които по интервюта твърди, че е видял с очите си /поне на едно 90%/. Прави му и чест факта, че е професионален актьор в Хасковския театър – професия, която уважавам и с която се родея. Защото и аз по образование и професия съм човек на изкуството – поп и джаз певец  – сиреч музикант - ако и след скудоумното промиване на мозъци от страна на недомислената жълта преса  за нас, певците, се говори, че не сме музиканти, то аз, извинете, се считам и за музикант!!! Ако не вярвате - елате и ми вижте дипломата!!!
    И аз като Цирков си живея и работя в провинцията, което – за добро - ме е спасило от съдбата на редица столични “звездолети” /както ги нарича мой познат, също певец/. И Цирков е имал със сигурност сходни на моите младежки блянове, имал е и пропуснати възможности, както и аз, но – честно казано – не си пожелавам да преживея уникалния “шанс” да попадна в сферата на поп-фолк бизнеса, където той е имал /що-годе/ прилична реализация като автор на текстове с директно еротично послание. Нямам право да съдя никого за това, че работи – или е работил - нещо, което явно не му е било присърце.  Но все пак леко ме учудва откъде у Цирков се появява това самочувствие на корифей в историята на чалгата – защото такава тенденция за уникалност на авторовото гледище наистина прозира между редовете?! Дали това е усещане, родено само и единствено от емпиричната база, с която Цирков борави? Да, но само допира до фактите не му е достатъчен – тук явно се намесва желанието на автора да бъде разбран, оправдан и да спечели доверието на читателя. Това обяснява и реалистичния ключ на книгата, писана в стила на т.нар. “вулгарен роман”. Този стил неминуемо изисква употребата на похвати от таблоидното писане. Но ако приемем това за недостатък, то той е прилично компенсиран на драматургично ниво. Цирков е усвоил полифоничния похват на свободно прехвърляне на авторовата гледна точка в различни години от последните две десетилетия и портретува персонажите си посредством епизоди, в които описва случилото се с тях във времето. Това е главното стилистично постижение на тази недотам голяма по обем книжка, което я отличава от другите подобни “творения”. Искрено се надявам, че Цирков ще работи в същия дух и в продължението/продълженията на своята книга!

Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети