Струвами се, че историята на древните българи е представена изкривено. Да се създава впечатлението, че един обичай е само хунски, без да се посочва, че той е практикуван и от други народи, за да се подлъже читателят, че прабълите имат нещо общо с Хун-ну, е некоректно. Тамирис - царицата на Масагетите, също е наредила да се направи чаша от черепа на победения враг - персийския цар Кир /История на света на Анри Ефентер, том 3/. Следователно прабългарските корени могат да се търсят и при масагетите. А priori, като някаква изначална даденост се приема, че Авитохол е Атила. В духа на автора ще попитам има ли исторически документ, който да посочва, че Авитохол е Атила. Собствените пристрастия на автора са представени като някаква изначална истина, аксиома! Имах много по-високи очаквания от труд с подобна големина и заглавие. Представени са много подробности за хуните и Атила, а почти нищо за предвожданите от кан Аспарух оногундури българи, носителите на държавността. За народа, пренесъл високите строителни традиции, занаятите и земеските умения на старите кавказки народи не се споменава нищо. Очаквах, че в толкова обемиста и скъпа книга ще се разкрият адекватно достиженията на прадедите ни. Нямам впечатления да се случва нещо подобно, напр. нищо не се казва за практикуваната от прабългарите трепанация, за високите им медицински познания, което е добре документирано. За автора обаче е много по-важно да сме едва ли не потомци на Атила и хуните, символ и до днес на дивотията. Е това не го разбирам!
Древните българи. Факти, хипотези, измислици
Автор: Васил Ат.Василев
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 638 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 854 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543216086 |
| Баркод | 9789543216086 |
| Категории | Древна история на българите, История на България, История, Книги |
Тази изключителна книга е резултат на 20-годишни задълбочени научни търсения и открития. За написването й са използвани всички известни или по-малко известни, но напълно автентични исторически извори – цитирани са китайски, персийски, латински, старогръцки, арменски, руски и български летописи, проследени са и последните проучвания в областта на археологията, антропологията, лингвистиката и етнографията.
Темата на този респектиращ научен труд е историята на древните българи (протобългари, прабългари) - от възникването им като етнос в Централна Азия до идването им на Балканите, където се сливат със славяните в единна славянобългарска народност.
Проф. Васил Василев е автор на 4 книги. Участва и в 9 колективни монографии, написал е повече от 80 научни студии и статии, а също и две кратки истории на България, едната от които е издадена на 8 чужди езика.
Работил е дълги години като зам.-директор на Института по история, бил е зам. главен редактор на сп. „Исторически преглед”, главен редактор на поредицата „Изследвания по българска история”. Той е и отговорен секретар на главната редакция на академичната многотомна „История на България”.
Последните две десетилетия от научната си кариера той е посветил на историята на древните българи, последвалото покръстване на България през 865 г. от княз Борис – Михаил. Проф.Василев детайлно разглежда и всички спорни проблеми от родната ни история, а именно: къде е била нашата прародина, какъв е нашия произход и етническата ни принадлежност, кога и как е осъществено високото ни цивилизационно равнище, как се е оформял през вековете българския език.
Книгата предназначена за широк кръг читатели, както за всички българи с будно самосъзнание, които имат потребност да обогатят познанията си по родолюбие и национално достойнство.
Ключови думи: история на България
На пръв поглед някои от изводите в книгата създават впечатлението, че българската наука е направила крачка напред при изясняването на проблема. Според автора Василев няма сериозен учен, който вече да отрича иранският /индоевропейският/ компонент в езика и културата на древните българи. Друга важна крачка напред е твърдата констатация, че те са дошли в Европа през ІІ-ІІІ век, т.е. преди хуните. Потвърждава се и тезата за българско присъствие в градове в Приморски Дагестан /Североизточен Кавказ/ през V-VІ век. Друг изключително интересен споменат от автора факт е, че т. нар. Анонимен римски хронограф /АРХ/ от 354 г. е известен в два преписа - в по-стария като потомци на Зиези, внук на Ной, са посочени бактрийците, а в по-новия "бактрийци" е заменено с "българи". Какво не ми хареса в монографията - на фона на една крайна предпазливост и критичност към всичко ново, авторът се отнася съвсем безрезервно към други тези. Съвсем лековато и безкритично напр. се слага знак за равенство между Авитохол и Атила, Ернах и Ирник. Защо акцентът пак се поставя върху случващото се в степите, а не там където Мойсей Хоренски изначално поставя "българската земя" - " във веригата на огромната планина Кавказ"? Ами планинската област Кабардино-Балкария в Кавказ? Защо кан Аспарух е "избягал" от т. нар. "Български планини"? Не видях анализ и изводи в тази насока. Вместо това Василев се увлича по хуните с досадни подробности. В тази обемиста монография можеше да се отделят няколоко страници и на общото между българи, алани, сармати и скити от гледна точка на тяхната висока и близка материална култура. Търся монография именно в тази насока. Тенденциозно ли се мълчи по този въпрос?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
За да бъдем честни трябва да признаем, че българският читател най-малко има вина за тържесвото на заблудите, на които той е жертва. Професионалната историческа гилдия така и не съумя да произведе продукт, който да има едновременно научна стойност и да бъде достатъчно достъпен за широката публика. Известно положително раздвижване през последната година настъпи с излизането на заглавия като“Истинската история на българите“ на Иван Петрински, „История vs Псевдонаука“ на Цв. Степанов ( и двете на изд. Сиела), „Българското средновековие. Познато и непознато“ на Пламен Павлов (изд. Абагар).
„Древните българи“ на Васил Ат. Василев е поредният опит от страна на професионален историк да даде отпор на агресивната псевдонаука. Вероятно най-голямото достойнство на книгата е факта, че тя може да ориентира интелигентния и любознателен читател в морето от проблеми, тези, и интерпретации, свързани с древната история на българите. Ясно са очертани основните проблемни полета, подробно са представени авторите и техните хипотези – както научните, така и ненаучните ( а и хибридните между тях). И всичко това по начин приемлив и достъпен за читател, образован и любопитен, но не и задължително с диплома за висше историческо образование в джоба. Наистина книгата е предназначена и за специалисти и по думите на самия автор има за цел да ги провокира към дискусия „която да доведе до нови изследвания и публикации“. Сигурна съм, че мнозина от тях ще отправят своите специализирани критики. И все пак. Един от най-големите живи историци на съвремието Норман Дейвис казва, че понякога „стойността на нечетимите академични книжа и невъзможната за смилане изследователска информация е преувеличена“, и по повод на същите обича да привежда цитата, че съдържанието им е “ деветдесет процента вярно и сто процента безполезно“. Да отдадем дължимото на един български историк, който се е постарал да бъде научно коректен, но съвсем не и безполезен.
Флорика Симеонова Велева - Хеликон, Благоевград
