"Младостта на Даниело Наниста" е авто-проза, анти-литература или "не-литература", както казва самият автор.
Тази книга наподобява гъста супа, в която плуват пикантни парчета от действителността - от белите акули в Адриатическо море до отрязания пенис на Джон Уейн Бобит.
Както подсказва заглавието, книгата може да се чете като наръчник по онанизъм, разбран в прекия смисъл, но и като самозадоволяване на духовните и културни потребности с подръчни средства в условията на тоталитарния режим.

"Светлина, любов моя" е епистоларен роман за любовта и семейството, в който с разяждащ хумор са осветени неврозите на съвременното всекидневие. Това е разказ за страха от самия страх, за лудостта като зараза и какво означава да си пациент на Православната Църква, за предимствата и недостатъците на нудистките плажове и защо Господ ни е дал секса.