Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Една проникновена, интимна, много, много женска и с невероятен еротичен заряд книга.

Юга говори за това колко сме вързани за сетивата си, колко сме зависими от това, да се оглеждаме в нечии очи, колко удобно и спасително клише е любовта и как задаването на въпроси никога не е с цел получаване на точен отговор, а е просто удоволствие от това да извървиш пътя до отговора.
И, прощавайте за сексизма, но Юга показва за пореден път, че жените са, ако не по-добрата половина на човечеството, то поне по-интересната.

Едно от най-хубавите неща в романа е успешно избегнатият привкус на еманципация, макар да подозирам, че книгата може да бъде набедена за феминистка. Феминизмът е досаден, грозноват, обут в груби обувки и има толкова общо с женствеността, колкото асфалтовата алея с лунната пътека.

И Анна, и Тери не са феминистки.

Да,пушат! Да,пишат! Да, любят се без угризения! Да, пият наравно с мъжете!

Но са толкова женствени!!!

Анна и Тери са абсолютно хомогенни. Юга умишлено е лишила от някои неща всяка от тях, като ги е подчертала или подсилила в другата.

Убедена съм, че докато четете, ще се асоциирате, ту с едната, ту с другата именно, защото Анна и Тери са еманация на женското начало.