Хищни нокти. Роман

Автор: Марко Видойкович
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Колибри
Брой страници 256
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 290 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545297304
Баркод 9789545297304
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Романът „Хищни нокти” е изграден върху документална основа и пресъздава събитията от бурната зима на 1996 - 1997 г., когато коалиция „Заедно” и студентските движения повеждат по улиците на Белград историческите неколкомесечни протести срещу режима на Милошевич заради подправяне на резултатите от изборите за местна власт, спечелени от демократичната опозиция. Събитията, местата и политическите личности, рамкиращи художествения разказ, са документално автентични и присъстват с реалните си имена, но трите сюжетни линии – ожесточението на студентските протести, любовта с необикновена жена и иреалното зло под повърхността на видимата събитийност – заплитат повествователната тъкан. Романът е неистов и експлозивен, мощен гейзер от бяс заради всичко, което поколението на автора (наричано поколение на безнадеждността) е било принудено да преживее, заради това, че преживяното го е деформирало и обезличило, вампирски е изпило силите му и то е неспособно да срине една зададена от други система и да създаде свой собствен живот.

Марко Видойкович (роден 1975 г.) в буквален и преносен смисъл е Жестокият певец (такова е и едно от прозвищата му) на белградската пънк култура. Завършил е право, по професия е писател, журналист (отговорен редактор на сръбските издания на „Playboy” и „Maxim”) и политически коментатор, но по любов е музикант, певец на активно гастролиращата пънк група „On the Run”. Публикува от 2000-та година и досега е издал разкази, публицистика и 5 изключително успешни романа, от които „Хищни нокти” (2004 г.) има небивал успех. Това е най-продавано произведение от сръбски автор за последните две десетилетия, претърпяло шест издания за първите две години от излизането му, удостоено с наградата „Златен бестселър” и престижното отличие на името на класика Петар Кочич за 2006 г.

от Асен / дата: 08 дек 2009

Аз този епизод от книгата го преживях преди няколко дни! Това полицаите са много тъпа порода "хора".
Иначе, книгата звучи интригуващо!

от читател / дата: 08 дек 2009

вместо коментар:

"След протестите отидох у Весна да залъжа глада, а после заедно с нея и знамето тръгнах към къщи. Беше й тъпо да се чукаме винаги в нейната стая. При пазарчето ни спряха две ченгета.
- Лични карти – рече единият.
Дадох му своята, но Весна нямаше.
- Защо нямаш лична карта? – излая той. – Всеки пълнолетен гражданин е длъжен да носи личната си карта.
Весна не беше на себе си от страх.
- Моля ви, господине, живея съвсем наблизо, отиваме до тях и…
- Със знамето, а?! Откъде си го откраднал? – обърна се пак към мен.
Другият малко по-далеч проверяваше по радиостанцията си дали нямам досие.
- Поверено ми е от организационния комитет на студентските протести в Юридическия факултет. Отговарям с живота си за това знаме и не го изпускам от ръка даже и като се разхождам с гаджето си.
- Не съм му гадже – издаде ме Весна, преди да продължа.
- Хайде, хайде, не ми се прави на важна! – развика се ченгето. – Каква си му? Сестра? Защо си го хванала под ръка, като не си му гадже? Ами ти бе, я се погледни какъв си кльощав и със сенки под очите? Боцкаш ли се, какво?
- Кльощав съм и имам сенки под очите, защото майка ми за последен път е взела социална помощ преди пет месеца, а баща ми не ни е пращал пари от деветдесет и четвърта. Дрогирането за мен е недостъпен лукс. У нас се дрогират само децата на партийните функционери.
Полицаят изопна лице.
- Имал ли си вземане-даване с полицията досега? - опомни се той.
- Не – излъгах.
- Никога?
- Никога.
По моторолата най-сетне се чу: „Без досие”, и вторият ми върна личната карта."

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети