Често пъти манипулацията е не само неизбежен, но и необходим елемент от комуникацията. Но това съвсем не означава, че в процеса на общуване с другите хора ние се стремим да манипулираме непрекъснато. В много случаи обаче манипулацията е единственият възможен изход в дадена ситуация и може да се окаже средство за нашето оцеляване. Тя е част от нашето битие, от нашето ежедневие и не би било пресилено да се твърди, че е станала част от нашата човешка природа, от нашето "второ Аз". Нещо, без което не можем, нещо, с което сме свикнали, нещо, което използваме, но не искаме да го признаем дори пред себе си. Но крайно време е да се запитаме и да си дадем отговор на въпроса толкова "мръсна" дума ли е манипулацията, че трябва непрекъснато да я "демонизираме"? Толкова страшна ли е тя, че никой да не я употребява открито, че всеки да се страхува да каже честно "да, аз манипулирам, за да постигна своята цел и в това няма нищо лошо". С какво тя заплашва нашето съществуване? Не може ли просто да я приемем като част от нашето ежедневие?