През 1974 г., когато написва романа си „Изгубената чест на Катарина Блум”, немският писател Хайнрих Бьол (1917-1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: „С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност да останем идеалисти.” Издателство „Захарий Стоянов” предлага романа в превод на Любомир Илиев, един от изтъкнатите български преводачи.
Ключови думи: класика
Хайнрих Бьол е един от най-известните немски писатели в света. Лауреат е на Нобеловата награда за литература за 1972 г.
Роден е в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и е изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници. Същата година се завръща в разрушения си роден град, където продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.
Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979).