Тази книга продължава да развива темата за самолечението, започната и анализирана в предишните издания. От една страна тук изложението е по-сложно, а от друга – по-простичко от предишните книги.
Болестта прилича на затворник в затворническа килия, чиято врата символизира едновременно входа и изхода. Който някога е влязъл в тъмнината, приемайки вратата за вход, може да излезе навън през нея, ако се досети, че тя е също така изход. Досеща се онзи, който търси светлината. Откривайки я в самия себе си, човекът сам става източник на светлина – става просветен и способен да просвещава. Не случайно понякога казват: „Просвети ме по този въпрос, моля.“ Колкото по-задълбочено човек си е изяснил един или друг въпрос за себе си, толкова по-задълбочено той може да го обясни и на останалите.