от христо петров / дата: 07 дек 2015

Жоро Соколов беше голям футболист , може би по-голям не сме имали. На терена той беше и голям артист - неподражаем. След като го отритнаха , многократно сме си говорили в градинката на колелото на трамвая, където играехме на малки вратички и винаги в гласа му се долавяше огромна горчивина. Бог да го прости , бяхме приятели, возех го и на мотора след мачле , по едно време бях влюбен в сестра му Марта, но той ме предупреди да стоя настрана и като нищо щеше да ме набие. Жоро си е Жоро дори и след смъртта си. Спомням си как идваше на мачове на Герена , почти не можеше да ходи вече и всички левскари му ставаха на крака и му ръкопляскаха все едно беше на терена, а той милия не можеше да ходи. Поклон!

от Георги Бояджиев / дата: 29 апр 2010

Едсон Арантес де Насименто, Мануел Франсиско дош Сантош, Валдир Перейра – говорят ли ви нещо тези имена? Най-вероятно не. Това са истинските имена на Пеле, Гаринча и Диди. Големите бразилски футболисти са известни преди всичко с прякорите си. Жое Клемендоре, Алтафини, Йогата – Жоро Соколов има повече прякори от бразилските звезди, защото, ако не беше роден в „Народна” република България, със сигурност щеше да надмине постиженията им.

Попадна ми интересна книжка – „Тайните на Левски” от журналиста Юри Стефанов. В нея са събрани изповедите на Георги Соколов – един от големите таланти на футбола ни, който буквално е смазан от тоталитарната система. Изчетох книжката на един дъх. После я препрочетох. Потретих. Синьото ми левскарско сърце не можеше да намери отговор на въпроса – как успяхме да унижим и погубим такъв голям футболист и чаровен калпазанин. Нестандартните хора у нас са такава рядкост, че ние, свикнали да маршируваме и да бъдем еднакви, винаги се стремим да им разкатаем фамилията.
Потърсих и други източници на информация за Жоро Соколов. Имам купища футболна литература. Разлистих енциклопедии, справочници, пътеписи. За спортната журналистика в България този човек не съществува! Има по две-три изречения от сорта на „голям талант, ала нереализиран”. „Нереализиран” при положение, че има 58 гола в „А” група, без да е чист нападател, и е европейски шампион за юноши през 1959!
Явно на така наречените спортни журналисти не можеше да се разчита. Потърсих мнението на запалянковците от по-старото поколение.

Левскарите се оживиха веднага:
-За Йогата ли питаш? Че ние пълнехме стадиона само, за да гледаме атракциите му. Проблемът беше, че говореше каквото мисли, и правеше, каквото си иска, а властта такива не понасяше. Пенсионираха го на 27 години след обединението със „Спартак”, а в него имаше още много хляб. Беше много як. През 1966 му счупиха крака, но той се върна по-силен отвсякога.
Цесекарите бяха още по-категорични:
-Соколов ни разказваше играта. Беше по-добър от Гунди, но вие не го ценяхте достатъчно. Милиционерите го изгониха от „Левски”. Тогава Манол Манолов искаше да го вземе в „ЦСКА”, но ченгетата не го пуснаха. Изгониха го от футбола, съсипаха му живота, докараха го до просешка тояга. Сектор „Г” мечтаеше да го види редом до Митата Якимов. „Левски” се водеше опозиционен клуб само заради него. Той псуваше властта, а останалите си траеха като мишки. Набедиха го за пияница и ******. А той просто не криеше, че не му пука от ченгетата и комунистите.

Много ми е странно, че в уж демократичния „Левски” не са могли да изтърпят номерата на Йогата, а в уж тоталитарния „ЦСКА” успяха да извадят Христо Стоичков от калта и да го превърнат в най-големия футболист на България за всички времена. Всички знаем, че Ицо е тежък характер и когато си отвори устата е по-добре да си запушиш ушите. Но печени треньори като Димитър Пенев и Йохан Кройф успяваха да преглътнат изцепките му и смело го налагаха на игрището. Там Ицо беше гениален и им се отблагодоряваше за доверието с игра и голове.

За жалост Йогата такова доверие никога не получи. На всичкото отгоре, биещите се в гърдите псевдолевскари го оставиха да умре като куче. Един бенефис не му направиха! Така е, защото армейците преди си държаха на играчите, а при нас от 1969 година насам върлуват ченгета и плетат ченгесарски истории. Кой къде и с коя спал, кой къде се напил и с кого се бил и т.н. Сякаш това е по-важно от футболните умения. Затова и днес сме принудени да слушаме обясненията на Батков за славните му изпълнения на тихия фронт и да гледаме играчи, които и „роднините им не биха гледали”, както казваше Йогата.

Георги Соколов се превърна в моя номер 1 за „Левски” на всички времена. Той е символ на непокорния дух, който пълнеше през годините сектор „Б”. Няма лошо да има армейски и полицейски клубове. Този тип система в спорта показа ефективност и напълни страната ни с успехи и медали от големи първенства. Но мечтата ми е моят „Левски” да не бъде такъв тип отбор. В деня, когато и последното ченге си тръгне от „Герена”, с радост ще си сложа синьото шалче и ще се понеса отново към сектор „Б”. Сигурен съм, че тогава и Йогата ще ми намигне усмихнат от синьото небе.