"Светът е станал един голям град!".
Този ликуващ възглас на Елий Аристид, възхваляващ Рим, предизвиква усмивка днес, защото той бърка понятието "римски свят" с целия свят. Император Константин II през IV в. се обявява за "господар на всички земи под слънцето". По същото време иранците са убедени, че страната им е център на света, а царете им се смятат за наследници на Александър. В Индия императорите Кушана и Гупта също се обявяват за господари на целия свят.
В Китай императорът се нарича "син на Небето"... През II век всяка от четирите империи се опитва да наложи своето господство над останалия свят.
През III век те навлизат в период на криза. Върховенството в световен мащаб им се изплъзва и преминава в ръцете на варварите. След като се приспособяват, империите отново възстановяват своето Dominium Mundi (световно господство) през IV век по примера на Иран, но това е временно, а варварите съвсем не са сломени. С други думи, историята на големите империи през последните три века от Античността (от 96 - 395 г.) преминава през етапите на апогей, криза и стабилизиране.