Много добра книга, отдавна не бях чел нещо свислено от този тип литература.
Париж, 18. Антиутопичен роман
Автор: Мона Чобан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 132 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 154 грама |
| ISBN | 9789542806752 |
| Баркод | 9789542806752 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Какво би станало, ако емоциите изчезнат? Ако хората не се влюбват, не живеят заедно…Ако сексът е механично занимание, а проституцията законна, ако изчезнат книгите, ако децата ни се правят, раждат и отглеждат изкуствено, ако самотата е основият начин на живот...
И всичко това се случи не в следствие на някаква диктатура или режим, а просто така, съвсем доброволно, по желание, поради смяна на потребностите.
Животът на Димитри в Париж е перфектно подреден – спокоен, равен и защитен, като на всички останали. Напълно в съзвучие с новият начин на живот. Няма страх, няма любов, няма гняв и радост, няма безпокойство. Всичко е перфектно. Докато една късна вечер на вратата му не позвънява непозната жена. И съвсем в несъответствие с новите порядки той има “неблагоразумието” да и отвори. От момента, когато главната редакторка на “Държавния правителстев вестник” прекрачва прага на програмиста-новатор започва и неговото нежелано, но неизбежно завръщане към миналото. Разкриват се страшни и необратими държавни тайни. Прекрасният живот се оказва поредната голяма лъжа.
Доколко доброволните ни действия и решения са само наши? Доколко можем да управляваме живота си сами? Организирайки живота според понятието „удобно”, дали на душата ни и става неудобно?
Една история от бъдещето – близко или не съвсем; реално или невъзможно. Един стряскащ разказ, който плаши и крещи, допълнен с много носталгични спомени. Пътешествие на безпаметните в миналото, на циника в романтиката, на безсърдечните в любовта. Една история от утрешния ден, която започна още вчера.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Какво е да живеем в свят, в който всичко ни е подредено, не се притесняваме за здравето си, външния си вид, мнението на хората - изобщо от нищо. Няма страх и омраза, няма войни, няма граници, всички са равни. Наистина идеално съществуване.
Липсата на емоции не означава ли обаче и липса на любов, приятелство, семейство, лишаване от чувството на благодарност, чувството на отдаденост към другия. По-добре ли е да живеем в свят без проблеми, но в пълна самота и отчужденост един от друг, отчужденост дори от самия себе си и не е ли цената твърде висока, дори и да имаме всичко друго? Не са ли спомените от миналото ни това, което ни прави истински хораи което трябва да е по-важно от материалните придобивки, които получаваме в новата техническа епоха?
Липсата на емоции не означава ли обаче и липса на любов, приятелство, семейство, лишаване от чувството на благодарност, чувството на отдаденост към другия. По-добре ли е да живеем в свят без проблеми, но в пълна самота и отчужденост един от друг, отчужденост дори от самия себе си и не е ли цената твърде висока, дори и да имаме всичко друго? Не са ли спомените от миналото ни това, което ни прави истински хораи което трябва да е по-важно от материалните придобивки, които получаваме в новата техническа епоха?
Кристина Казакова, Хеликон - Пловдив
Чувствата и емоциите са присъщи на хората, но в Новия свят те са излишни. Видът homo sapiens не изпитва любов, тръпката му е чужда, а щастието - непознато. За да оцелее, главният герой Димитри се развежда, променя коренно живота си и от десет години живее по правилата на Новия свят. Забравя, свиква, адаптира се напълно доброволно.
Съществуването предхожда същността. А понякога, за да просъществуваме ни се налага да изменим (изневерим) на същността си. Чисто животинският инстинкт, който носи всеки от нас надделява. Но дали този инстинкт запазва властта над съществото, което някога е изпитало редица чувства и е било водено от емоциите си? Хората са социални животни, но "днес" живеят в асоциален свят. Абсурд! Борба срещу собствената си природа. Какво ще стане с породата "човек" такава, каквато я реализираме в действителността - "Париж, 18.." е една алтернатива, една антиутопия.
Съществуването предхожда същността. А понякога, за да просъществуваме ни се налага да изменим (изневерим) на същността си. Чисто животинският инстинкт, който носи всеки от нас надделява. Но дали този инстинкт запазва властта над съществото, което някога е изпитало редица чувства и е било водено от емоциите си? Хората са социални животни, но "днес" живеят в асоциален свят. Абсурд! Борба срещу собствената си природа. Какво ще стане с породата "човек" такава, каквато я реализираме в действителността - "Париж, 18.." е една алтернатива, една антиутопия.
Зорница Чернева, Хеликон - Велико Търново
Мона Чобан - жена, майка, писател. Все си пада по мъже, които не я харасват, и се чуди на акъла на тези, дето си падат по нея. Цял живот се занимава с щуротии, докато не взе да занимава и другите с тях. "Сексът не е повод за запознанство" е първият й роман.
