Уилям Сароян (1908 – 1981) е от водещите американски писатели на ХХ век, чиито творби са признати за класически. Автор е на повече от 60 книги – романи, пиеси, разкази, мемоари. Той става популярен още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго – от 30-те, та чак до 60-те години – определя литературните пристрастия не само в САЩ, но и в Европа. Влиянието му в творческите среди е такова, че дори бунтарите от тъй нареченото бийт-поколение, автори като Чарлс Буковски и Джак Керуак го издигат за свой кумир. Самият Сароян години по-късно споделя: „Искаше ми се да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах.” Така роденото в семейство на бедни арменски емигранти момче, което напуска училище петнайсетгодишно, решено да стане писател, се превръща в един от най-четените и превеждани световни автори.
Романът „Един ден от залеза на света”, който излиза за първи път на български, е в голяма степен автобиографичен. Известният писател Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие, за да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от суетнята на големия град – срещи с продуценти и литературни агенти, изясняване на отношенията с бившата съпруга, разпивки със стари приятели и залагане на бейзболни мачове, - той мъчително търси път към помирение със себе си и тъжно осъзнава, че се намира на прага на своя творчески и житейски залез. (упадък?)

Той не крачеше с тълпата и не я аплодираше. Беше размирник, който никой не можеше да спре.
Джон Легет

Сароян беше особена, страстна личност – сложно съчетание от добродетели и пороци, чийто голям талант го издигна до висота на изключителен и рядък американски гений.
Хърбърт Голд