На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония.

След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си и прави опит да се самоубие. Защото тя прекрасно познава дивашкия нрав на сръбските поробители българомразци. Няколко часа по-късно Мара Бунева умира от раните си, а тялото й е захвърлено незнайно къде. Сигурно сръбските инквизитори са се стряскали и от мъртвата Мара и са треперели нейният гроб да не стане свещено място на поробените българи за поклонение и клетви за отмъщение...

През 1941 г., освободени за кратко от сръбския поробител, скопяни построяват на мястото на покушението паметна плоча, посветена на своята героиня, дала младия си 25-годишен живот за свободата.

След 1944 г. паметната плоча в чест на Мара Бунева е разбита от сръбско-коминтерновските палачи. Както се разбиват всички новопостроени плочи в памет на героичната българка от 1989 година до сега. Типично варварство и ежедневна практика на сръбските еничари от сега действащия концлагер само да българи - Македония.

А за нас, българите, подвигът на Мара Бунева заслужава най-величествения и най-запомнящия се паметник. Затова издаваме тази книга - за да се помни нейната саможертва, за да се помнят сръбските зверства и за да се знае, че и днес по Вардарско целенасочено и последователно се унищожава всичко българско от сърбите и техните еничари в Скопие. За да изградим в сърцата и паметта на всеки българин най-достойния, най-здравия и най-непреходния паметник на българската героиня Мара Бунева - паметника на признателността на целия български народ.

Паметникът на героинята, отдала живота си, за да отмъсти за страданията на своите сънародници и за свободата на поробеното си отечество...
Никола Григоров