Настоящото изследване е първи монографичен опит в България за разглеждане на емоционалната интелигентност и конкретно в контекста на обвързването й с пре/възпитанието на юноши (в т.ч. с девиантно поведение). На основата на обстоен теоретичен анализ и практико-приложно изследване на взаимовръзките на когнитивната и афективната сфера в контекста на човека и в частност на юношите в „норма“ и в „девиация“ е изведен своеобразен модел и насоки за взаимодействие с юноши с оглед използване на позитивния възрастов потенциал, включително девиацията, по посока превъзпитание и формиране на емоционална интелигентност.