Авторката е доктор по педагогика и дългогодишен хабилитиран преподавател в СУ „Св. Климент Охридски". Създател и титуляр на шест лекционни курса в областта на семейното възпитание, семейните отношения и семейните интеракции. През последните години изследователската й работа е центрирана върху единственото дете в семейството. Резултат от тази работа са настоящата монография и крос-културното изследване, посветено на единственото дете в Русия, Франция и Китай.
Преди повече от 150 години основателят на възрастовата психология С. Хол очертава образа на единственото дете, който се превръща в стереотип. Този образ е изцяло негативен. Парадоксално, но факт е, че той и досега определя отношението към тези деца. Те са обект на перманентна критика, осъждане и отрицание. Такива ли са всъщност? И еднакви ли са всички единствени деца? Щастливи ли са, че са единствени, или напротив - чувстват се самотни и нещастни? Това, че нямат братя и сестри, влияе ли върху избора им за броя на децата, които искат да имат или вече имат? На тези и на още редица въпроси търси отговор настоящата монография.