Битката за Атлантика е най-високотехнологичното сражение, което се води през Втората световна война. Кошмарът за съюзниците са „вълчите глутници на Карл Дьониц. Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат всичките си усилия за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани радари на съюзниците и специалните групи за борба срещу подводници преобръщат ситуацията.
Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ Крийгсмарине - германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир, за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващите съветски армии. Гросадмиралът не се вписва в тези задкулисни игри.
Битката за Атлантика вече в загубена, а с нея и войната. На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавлядяно кътче от Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за свой наследник." Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде знак за операция „Регенбоген" - самопотопяването на германския флот в случай на капитулация - или да спре безсмисленото кръвопролитие.