Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот

Автор: Наум Шопов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Сиела
Брой страници 144
Година на издаване 2010
Корици твърди
Език български
Тегло 703 грама
Размери 22x24
ISBN 9789542808183
Баркод 9789542808183
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Реших този личен разговор с Наум Шопов да остане такъв, какъвто е...Нередактиран. Недовършен...Рзговор - албум, пълен с усмихнати, напрегнати или тъжни фотографии. Такъв, какъвто е животът му. Път, по който прогължаваш...
Георги Тошев

от Фенка / дата: 03 окт 2010

Наум Шопов е сред любимите ми актьори! И сега вече ще си го имам и у дома на книга :)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мелпомена може да бъде обаятелна на сцената, но и в страниците със същата сила се явява като вдъхновителка и муза. Това си личи и от „Пътешествие в театъра“ на Леон Даниел, и от книгата-албум на Наум Шопов, излязла на книжния пазар вчера.

Коя е тази сила, която те кара да разговаряш; която ти дава нещо, което трябва да кажеш, трябва да споделиш? Един живот, който е започнал в театъра, чиито начало е било поставено там и в сложния, криволичещ, несигурен, но красив човешки път е минавал през сцената на два века. Житейският път на Наум Шопов! Но и приказен път, който оживява душите на Хамлет, Михаил („Поетът и планината“, реж. Леон Даниел), Д`Артанян („Честна мускетарска“, реж. Леон Даниел), Гаев („Вишнева градина“, реж. Крикор Азарян), Вурм („Коварство и любов“, реж. Асен Шопов)... Защото както Георги Тошев, под чиято редакция е новоизлязлата книга, казва: Наум не играе своите роли, той ги живее. Потъва, остава за дълго или за кратко в тях. Някой забравя. Други го посещават като призраци в безсънните му нощи... Този негов личен разговор е написан точно в тях, под звездите на нощта, за да осветят неговата личност преди безвъзвратно да изгасне пак там. В театъра.

Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети