Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

“Хората в депресия са същества, които известно време трябва да живеят без история, затова имат чувството, че са загубили душата си. Но този период е като тъмна стая, в която разработвате следващата глава от живота си, преди да я изживеете. Тя ще е още по-ярка, ако проявите търпение и я оставите да поеме в избраната от нея посока.”

Цитатът е от дневника на Гуинет Луис, пациент на Дороти Роу, но е показателен за атмосферата и основните послания на книгата. Онова, което определя поведението ни, не е какво ни се случва, а как ние интерпретираме онова, което ни се случва. Депресията е уникално творение: тя не е резултат от съдбовно предопределение, божествена санкция или химически дисбаланс, а следствие от продължителните ни усилия да издигнем преградни стени между себе си и другите.

Ключът от затвора на депресията, твърди Дороти Роу, е напълно достъпен: “Само” трябва да променим начина, по който гледаме на себе си и света.” Какво ни пречи да открием ключа? Вероятно мнозина ще останат изненадани от отговора, но онова, което според най-популярния клиничен психолог в Лондон ни държи в плен на депресията е... гордостта.

“На светло” не е книга, предназначена единствено за депресирани, интроверти и хората, които са принудени да живеят с тях. Мащабната цел на това изследване е да извади “на светло” общите закономерности и “градивните” техники, които използваме, докато зидаме стените на своите затвори, проектирани някога като приказни замъци.