Отличен 6 за Джон Гатоу!
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 136 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 180 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543217724 |
| Баркод | 9789543217724 |
| Категории | Възпитание. Образование, Педагогика, Хуманитарни науки, Книги |
Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. ... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.
След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата. - Джон Гатоу
[Училището] осигурява професионални кадри, които няма да се опълчват (най-големият страх в началото на 20-ти век); ще са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си; ще се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага. - Из въведението на Дейвид Албърт
„ ... въпреки нежеланието си започнах да се чудя нещо: дали самото им присъствие в училище не бе причината, поради която затъпяват?“
След трийсет години преподаване в държавните училища на град Ню Йорк и след като получава няколко награди за висок професионализъм, Джон Гатоу стига до печалното заключение, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието. То не постига почти нищо, освен да обучи младите да се нагаждат към социалния и икономически ред. „Затъпяване“ разкрива шокиращата истина за днешната училищна система и носи надежда за родителите, които търсят алтернативно решение. Тази книга отпразнува факта, че предписанията на тази книга за основна ревизия на начина, по който образоваме децата си, а също и на причините, поради които правим това, продължават да са изключително актуални.
„Благодарен съм на Джон Гатоу за дръзкото въображение, с което ни разкрива къде се крие проблемът и прекрасните идеи, които предлага за неговото разрешаване”.– От предговора на Томас Мур, автор на „Грижа за душата“
„Съгласен съм с почти всяка точка и запетая на Джон Гатоу. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти Джон Тейлър Гатоу: ти вероятно си най-блестящият американски педагог”.– Том Питърс, гуру в областта на мениджмънта и автор на книгата „В търсене на съвършенството“
„Великолепната книга на Джон Гатоу казва точно това, което трябва да бъде казано. Дано само хората да слушат”.– Кристофър Лаш, автор на „Истинското и единствено небе“
„Блестящата ти и откровена реч ми дава надежда”.– Грейс Луелин, авторка на книгата „Наръчник за освобождение за тийнейджъри“
Джон Гатоу е учителства в държавните училища в град Ню Йорк повече от трийсет години. Той е удостоен с наградите „Учител на годината на град Ню Йорк“ и „Учител на годината на щат Ню Йорк“. Гатоу е изключително търсен лектор в областта на образованието. Другите му книги са: „Един различен учител“, „Неофициалната история на американското образование“ и „Оръжия за масово образование“.
Отличен 6 за Джон Гатоу!
Най-накрая нещо смислено. Време е хората да си отворят съзнанието за жестоките истини.
Книга пълна с истини!
Определено при теб е проработило: виж си правописа. Иначе съм съгласен за затъпяването в училище, но истината е че все още до голяма степен си зависи от човека дали ще му се даде.
Супер книга. :)
Все още не съм прочела книгата, но горя от нетърпение да го направя, защото съм убедена, че в нея се разкриват много истини за образователната система. Двадесет години от живота си посветих на работа в тази система и я напуснах, защото се разбрах, че тя по всякакъв начин пречи за нормалното образование и възпитание на децата. А промените в образователната система през последните години и последствията от това убедително доказват тезата на автора, че основната цел на образованието и в нашата страна е ЗАТЪПЯВАНЕТО.
Определено училището води до едно затъпяване. Не е нормално да се учи по учебници от 20 години, при условие, че всичко се развива всеки ден. Колкото по-тъпи, толкова по-лесно контрулируеми ставаме...
Не съм чела книгата, но опитът ми до тук доказва дори самото заглавие на книгата.
Имам усещането, че ще се окаже ужасно прав! Нужна е тотална реорганизация на училищното образование! Ще ми е интересно да я прочета!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Почти всеки, който познавам, си спомня училището с хубаво. И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?
„Затъпяване: скритата цел на държавното образование” е от книгите, които преобръщат света ти, които осветяват по различен начин неща, които считаш за сигурна даденост – и изведнъж се оказва, че по своята същност са съвсем различни.
Ето ви и есенцията с думите на автора Джон Гатоу: „Училищните мрежи обсебват 50% от времето на децата, принуждават ги да го споделят единствено с деца на същата възраст, изискват от тях да започват и спират работа при подаване на звуков сигнал, налагат на хората да мислят за едно и също нещо по едно и също време и по един и същи начин, класифицират ги така, сякаш са зеленчуци.”
Чисто, просто и ясно – образованието в този му вид е било създадено с цел превъзпитание и контрол и практически не е променило функцията си от над век. Затова вечните вопли, че училището е в криза, са най-дълбоко лицемерие – училището върши своята работа по перфектен начин, създавайки, по думите на Гатоу, хора, които „са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си”. Тези хора „се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.”
Това сме ние и всички оправдания са самозаблуда. Успехът на осъзнаването на този проблем се обуславя изцяло от всичко, което сме научили вън от училище – хората, които сме срещнали, книгите, които сме прочели, нещата, които сме направили САМИ, по свой начин.
Джон Гатоу е преподавал 30 години на деца от всякакви прослойки – от имигрантите в гетата до „елитни” паралелки в Манхатън. Според него разлика няма – децата навсякъде влизат в училище с неограничени възможности и излизат маркирани, уеднаквени, одобрени за употреба в обществото.
Според мен всеки родител трябва да прочете тази книга. И да помисли дали ще се довери на училището в образованието на детето му.
Христо Блажев, www.knigolandia.info