Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Карлос Руис Сафон – за мен името му вече се превърна в мярка за качество. Инстинктивно се улавям как сравнявам всяка една нова прочетена книга с удоволствието, което доставят неговите романи.

И, повярвяйте ми, Сафон печели битката почти всеки път (а в повечето случаи дори не става дума за борба). Безспорните шедьоври на автора -  „Сянката на вятъра“ и „Играта на ангела“ плениха читателите, но и един от по-ранните му романи „Марина“ разкрива майсторството на този необикновено добър писател.

„Марина“ е история за едно красиво приятелство, опасни тайни и мания за победа над смъртта. Главният герой Оскар среща прекрасната Марина и двамата се впускат в едно невероятно приключение, изпълнено с убийства, чудовища и любов.

Но това е и история за израстването на младия човек. Трудностите, които съпътстват Оскар, докато се опитва да разреши загадката и да спечели своята любима, го карат да премине през много опасности, да си зададе много въпроси и да намери отговорите им по най-трудния начин.

Навлизайки в историята, героите ще оживеят пред вас, а дълбочината на техните чувства и тревоги ще ви накарат и вие да се замислите на какво сте готови, за да съхраните любовта на живота си.

Удоволствието да се чете Сафон е неповторимо, насладете му се!

Вярвате ли, че сте склонни да си спомните нещо, което никога не се е случвало?

Роман, поддържащ напрежението и интереса на читателя от началото до края. Написана по толкова улекателен начин, че да оставите книгата недочетена, ви се струва грях.

Започва с едно просто любопитство към загадките, а завършва с преплитане между любовта и смъртта.

Огън в сърцата на влкюбените, които отказват да се разделят.

Може би всички биха обвинили човека, който извършва гнусни престъпления в името на любовта. Но вие за себе си знаете ли какво бихте сторили в името на любовта? На какво сте способен, за да удължите времето си с любимия?

Разказ за хора, които си спомнят само това, което никога не се е случило. История за любовта и нейните вариации...

Марина е четвъртият роман на Сафон и третият, с който се запознава българския читател.Макар и плануван като юношеска литература, романът би запленил всеки, дръзнал да се потопи в загадъчния свят, създаден от автора.

Книгата разказва за необикновеното приятелството между Оскар и Марина и стремежа им да разплетат тайна, останала дълбоко скрита десетилетия наред. Колкото по-дълбоко навлизат в историята, толкова по-невероятни истини излизат наяве.

На какво е способен човек за да „излъже“ смъртта? До къде може да стигне в името на любовта и семейството?

Книгата грабва от първата страница и не бихте я оставили докато не прочетете и последния ред. Но даже и тогава ще искате още и още от невероятния разказвач Карлос Руис Сафон.

Един от най-четените и обичани автори, Карлос Руис Сафон, ни изненадва с нова книга  – повестта „Марина”. Това е заглавие от серията мистични книги за подрастващите, с които през 1993 г. писателят салага началото на лителатурната си кариера.

Съжителството с монументалния ансамбъл „Саграда Фамилия” и магията на готическата й декорация сякаш и този път слага своя отпечатък върху неговите възприятия за света. Разказът е тайнствен и обсебващ, водовъртежът от събития е зловещ, а героите са непоправими жертви на своето любопитство към тайните и мрачни дълбини на битието. Самоунищожителна е амбицията им да преборят смъртта, за да се убедят след всички смразяващи кръвта преживявания, че „Територията на човешките същества е животът. Смъртта не ни принадлежи.” Накрая се доверяват на д-р.Шели, но за някои е фатално късно...

Какво още ? Останалото е в ......книгата!!!

Открийте го сами!!!

Струва си , защото говорим за  Карлос Руис Сафон !!!

Карлос Руис Сафон е добре познат на читателската аудитория с първите си два романа от поредицата за Барселона - "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела". Самият автор споделя, че с писането на "Марина" се сбогува с младостта и че това една от най-откровените му и любими творби.

Петнайсетгодишният Оскар Драй изчезва за цяла седмица от интерната, в който живее. След завръщането му, за него нищо вече не е същото, а тайната му ще го преследва докато не реши да я сподели поне със себе си.

И в тази книга на Сафон магическото е на крачка от реалността, а разказваческото майсторство очарова и пленява с невероятната си образност и музикална поетика. Представената история е увлекателна като приказка, в която мистерия, загадъчност, мрачни тайни от миналото и една неумираща любов се преплитат в един от онези сюжети към които винаги се завръщаме.

Карлос Руис Сафон обсеби душата ми със “Сянката на вятъра” и “Играта на ангела”. И докато чакаме да напише следващите две части от обещаната тетралогия, преводачката Светла Христова благосклонно реши да ни зарадва с един от юношеските му романи. Признавам, бях скептичен, не можех да си представя след първите два шедьовъра да чета нещо лигаво точно от Сафон.

   А как бърках! “Марина” е не по-малко мрачна и обсебваща от горните две заглавия. Сцената си е Барселона, героите си нямат и идея в какво се забъркват, а после водовъртежът от зловещи събития ги придърпва неудържимо към мрачните дълбини…

   Сафин рисува приключенията на две деца – Оскар и невинната Марина, която живее сама със загадъчния си болнав баща. Между тримата се завързва странна връзка, основана на един откраднат часовник, а скоро двете деца правят грешката да последват загадъчна жена, обгърната в тъма. Оттам Сафон е неудържим – една след друга излизат мрачни тайни, в които търсенето на безсмъртие само води до нови и нови жертви. Над героите ни се носят гротескни кукли, в които мъждука живот толкова, колкото да са способни да го отнемат…

   На моменти “юношеският” роман на Сафон си става чист хорър, но това е вплетено по безукорен начин в богатата му стилистика. Не виждам смисъл да сипя хвалебствени епитети – “Марина” е от романите, които трябва да бъдат прочетени. А ако вече сте чели нещо на Сафон, не ще се поколебаете, убеден съм.

Още Адам в Рая се стреми към безсмъртие. Можем ли да победим смъртта? Дали природата е майка или мащеха? Или просто е напълно безразлична... Не е важно. Важни са хората с техните чувства, с мечтите им. Важното е, че можем да се обичаме, без значение какви сме, без значение какво сме направили. През времето и пространството. Че можем да прощаваме. И да страдаме. Питайте Оскар. Само на петнайсет той научава всички тези неща. Всички рано или късно минаваме през този процес. Нарича се порастване.