Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Есра и Енгин могат да се нарекат „щастливи хора“. Всеки от тях има удовлетворяваща работа, семейство, деца.

Това продължава до деня, в който двамата срещат. Тогава животът им се преобръща, всичко изживяно до момента губи стойност. Осъзнават, че в един момент имат всичко, а в следващия започват да се чувстват празни, това, което ги е радвало, вече не им доставя удоволствие. Задавайки си въпроси за това по какъв начин са живяли до сега, си дават сметка за чувствата, които изпитват към най-близките си хора. Отдавайки се на влечението си един към друг, в Есра и Енгин се заражда чувството на вина. Съмнения относно кое е правилно и кое не, дали е проява на егоизъм желанието да са щастливи, да изживеят една истинска любов.

В нас е заложено да искаме още дори когато имаме всичко, да си мислим, че винаги нещо не ни достига. Не става дума за алчност, а за мисълта, която не ни оставя на мира, че ни се полагат още мъничко емоции или разнообразие.

Заслужава ли си да зарежем сигурността и отговорностите, за да продължаваме да търсим?

Има ли неща, които са предопределени само за нас, но е необходимо да рискуваме, за да достигнем до тях?

Да търсим различното, да му се отдаваме и въпреки това да можем да се вместим в реалния живот, без той да ни стопи – това може би означава да си истински щастлив.