Цел на изследването е да се покажат практическите последствия от приложението на идеологията на политическата коректност в идейните битки след рухването на комунизма като идея в световен мащаб и като реална практика в Централна и Източна Европа и по-специално у нас. Да се видят последствията от господстващото левичарско политическо съзнание и предимно поданическа политическа култура върху практиките на българския преход към демокрация и пазарна икономика. Да се проследят някои основни теми, в които най-ярко се проявява сблъсъкът на рационално-либералния избор, основан на стратегическия български интерес с различни левичарски, популистки, екстремистки и ирационални идеи, които доведоха до това за голяма част от българите посткомунистическият период да изглежда по-голямото зло, в сравнение с епохата на „реалния социализъм”.

Момчил Дойчев е роден на 21.07.1957 г. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Аспирант по "Теория на социалното управление" (1984-1988) в СУ, специализира "Теория на идеологията" (1981-1982). В периода 1989-2001 г. е научен сътрудник в Института за философски изследвания - София, 2001-2006 г. - доцент по теория на политиката в ЮЗУ Благоевград. От 2006 г. е преподавател по Политология, доцент по теория на политиката в НБУ.
Членува от тяхното създаване в Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990–1991) и заместник-председател на Партията на свободата (1996–1997).
По важни книги и студии: „В какво общество живеем?? (1993), „Номенклатурната връзка? (1994). „Краят на политическия преход? (1996), „България в кръговете на аномията? (1998) и „България след 1997 г. Ефекта на тунела? (2000) (последните две в съавторство), „Политика. Част Първа: Основи на политиката? (2002), както и много други статии и студии.