В работата се представя обемният корпус от регистрирани немски лексикални елементи /заемки и хибриди/ в българските говори. Количеството заемки от първия /старовисоконемски/ и втория /средновисоконемски/ период е значително по-малко в сравнение с това от третия /нововисоконемски/ период, през който е навлязла основната част от думите с немско потекло в българските диалекти /териториални и социални/. Немското влияние върху българския диалектичен език е мултипно: пряко /от южнонемските-баварско-австрийски/ говори и косвено /чрез съседни и несъседни езици/. В много случаи “посредническа” роля играе и самият книжовен български език, който обаче пропуска само част от заемките. Разглеждат се тематичните групи, които се оформят при лексико-семантичната класификация на немските елементи.
Извършва се фонетичен, морфологичен, акцентологичен, словообразувателен и семантичен анализ на заемките и хибридите. Проследява се участието на лексикалните елементи от немски произход в българския песенен фолклор-доказателство за силата и дълбочината на проникването им в българския диалектичен език.