Въпреки трите ревюта, които възхваляват книгата - най-искрено споделям и моето мнение, че изобщо не ми допадна, наистина изобщо.
Минута мълчание
Автор: Зигфрид Ленц
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Летера |
| Брой страници | 110 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 270 грама |
| Размери | 22x15 |
| ISBN | 9789545168079 |
| Баркод | 9789545168079 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Рядко сме чели нещо толкова непорочно и толкова еротично. Едно истинско бижу във и извън времето. - Ди Цайт
Далечно топло лято на бреговете на Балтийско море. Бени Гудман и Рей Чарлз са на мода, по улиците свири латерна, все още се плаща с марки, а когато учителката по английски застава пред зрелостниците от гимназия Лесинг, всички са на крака и я поздравяват с Good morning, Mrs. Petersen. Как разцъфва любовта между Стела и Кристиан, как страстта и реалността се сблъскват и как ненадейно всичко свършва... Или може би не? Как любовта става безсмъртна именно в смъртта? Това са темите, в които се потапя Зигфрид Ленц с финес и майсторско умение.
Творчеството на Зигфрид Ленц е удостоено с редица отличия, между които литературните награди Рудолф Александер Шрьодер на град Бремен (1962), Герхарт Хауптман (1970), Андреас Грифиус (1979), Томас Ман на град Любек (1984), Жан Паул на провинция Бавария (1995) и Самуел Богумил Линде (1998), както и наградата Гьоте на град Франкфурт на Майн (1999).
Зигфрид Ленц е немски белетрист, есеист и драматург. Следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник Ди Велт. Още първият му роман – Имаше ястреби в небето
(1951), е посрещнат с интерес и това му дава възможност да премине на свободна практика. Писателят става член на литературното сдружение Група 47 заедно с Гюнтер Грас. Особено висока оценка и световен успех му донася романът Час по немски (1968). Автор е на десетки романи, откроява се и като майстор на краткия разказ. От 2003 г. писателят е гост-професор в Дюселдорфския университет Хайнрих Хайне.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Романът на немския белетрист Зигфрид Ленц „Минута мълчание“ може да бъде описан с една единствена дума „изключителен“.
Затрогваща любовна история между младия Кристиан и г-ца Патерсън, бушуваща в сърцата им в унисон с морските вълни.
Възможна ли е тяхната любов....или може би трябва да запазим „минута мълчание...“
Теодора Накова, Хеликон Пловдив
„Това, което премълчаваме понякога има по-големи последици от това, което изричаме.“
Отдавайки времето си на тази „Минута мълчание“ ще дадете шанс на Зигфрид Ленц да ви подари невероятното усещане, което предизвиква неговата лирична проза.
Главните герои на този роман(с) са Стела Петерсен, учителка по английски език в гимназия „Лесинг“ и нейният ученик Кристиан. Бих сметнала и морето за герой защото „Любовта, Кристиан, е като топла, нежна вълна.“
А тук има любов!
Тя е толкова ефирна и деликатна. Едва загатнатият еротизъм намира безсмъртието във внезапната смърт.
Смъртта понякога е необходима, за да запази това, което е било част от живота, но животът е движение, вечно движение. В него промяната може да бъде тълкувана като измяна. Измяна на чувствата, драматизъм. Интересното на тази история е, че някак преобръща огледално традиционните ни възгледи за нещата и ни кара да приемаме свободно, неусетно, безкритично, неприемливите факти.
Любовната връзка между учител и ученик може да бъде скандална, но тук не е. Смъртта води до драматизъм и нейният образ като цяло е негативен, но тук тя е спасителка, обезсмъртява чувствата като от крайни ги прави безкраен извор в едно движение-статичност-вечност.
Какво ни дава една минута мълчание? Какво ни взема? Ще разберете, когато сами се докоснете до този текст, сътворен с умението на философа и филолога да превръща знанието в изкуство, изкуството в усещане, а усещането в ново чувство.
„Mоже би това, което ни прави щастливи, трябва да почива и да бъде пазено в мълчание.“
Отдавайки времето си на тази „Минута мълчание“ ще дадете шанс на Зигфрид Ленц да ви подари невероятното усещане, което предизвиква неговата лирична проза.
Главните герои на този роман(с) са Стела Петерсен, учителка по английски език в гимназия „Лесинг“ и нейният ученик Кристиан. Бих сметнала и морето за герой защото „Любовта, Кристиан, е като топла, нежна вълна.“
А тук има любов!
Тя е толкова ефирна и деликатна. Едва загатнатият еротизъм намира безсмъртието във внезапната смърт.
Смъртта понякога е необходима, за да запази това, което е било част от живота, но животът е движение, вечно движение. В него промяната може да бъде тълкувана като измяна. Измяна на чувствата, драматизъм. Интересното на тази история е, че някак преобръща огледално традиционните ни възгледи за нещата и ни кара да приемаме свободно, неусетно, безкритично, неприемливите факти.
Любовната връзка между учител и ученик може да бъде скандална, но тук не е. Смъртта води до драматизъм и нейният образ като цяло е негативен, но тук тя е спасителка, обезсмъртява чувствата като от крайни ги прави безкраен извор в едно движение-статичност-вечност.
Какво ни дава една минута мълчание? Какво ни взема? Ще разберете, когато сами се докоснете до този текст, сътворен с умението на философа и филолога да превръща знанието в изкуство, изкуството в усещане, а усещането в ново чувство.
„Mоже би това, което ни прави щастливи, трябва да почива и да бъде пазено в мълчание.“
Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново
Всички сме били свидетели на ученическия копнеж към любимата учителка, но когато копнежът не е само копнеж, а прераства в топла, нежна вълна и когато невъзможността се явява извънвремево разделение, нещата се виждат от друг ъгъл.
Книгата е възпоминание към Учителката и Любимата от нейния ученик, живеещ със спомена и болката от раздялата. Невъзможността на тази любов в една реалност тук е разгледана като битийна възможност от друго измерение. „Това, което принадлежи на миналото, все пак се е случило и ще продължи да съществува, и следван от болка и съпътстващия я страх ще опитам да намеря това, което е безвъзвратно загубено“ - споделя героят.
Минутата мълчание, с което Ленц ни въвежда още от заглавието е минутата, в която нищо не е казано, а всичко е изказано. Такава минута мълчание е преживял всеки един от нас и макар ученическите пориви да са далеч във времето от читателя, си заслужава да прочетем майсторския щрих на Ленц.
Книгата е възпоминание към Учителката и Любимата от нейния ученик, живеещ със спомена и болката от раздялата. Невъзможността на тази любов в една реалност тук е разгледана като битийна възможност от друго измерение. „Това, което принадлежи на миналото, все пак се е случило и ще продължи да съществува, и следван от болка и съпътстващия я страх ще опитам да намеря това, което е безвъзвратно загубено“ - споделя героят.
Минутата мълчание, с което Ленц ни въвежда още от заглавието е минутата, в която нищо не е казано, а всичко е изказано. Такава минута мълчание е преживял всеки един от нас и макар ученическите пориви да са далеч във времето от читателя, си заслужава да прочетем майсторския щрих на Ленц.
Антонина Ганева, Хеликон Стара Загора
