Другите две книги ги има в САЩ от 2011 ... у нас едва ли ще ги видим ..несериозните издателства са си несериозни.
Вечен живот: Безсмъртна любима Кн.1
Автор: Кейт Тиърнан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 266 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789547712485 |
| Баркод | 9789547712485 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Бях в Лондон. Бях с приятели, както обикновено. Купонясвахме, както обикновено...
Случвало ли ви се е да си живеете живота, да живеете в собствената си реалност и в един момент става нещо... Виждате нещо или чувате нещо и внезапно светът ви се разбива на хиляди парчета... остро, горчиво осъзнаване. Снощи с мен се случи точно това...
Ново име, нов град, нов живот. Настасия го прави твърде често, за да помни точната бройка. И едва ли скоро ще престане, защото нищо не свършва в живота ти..., когато си безсмъртен. Затова Настасия търси убежище в дом за безсмъртни, които успешно се справят с бремето на вечния живот. При тях тя намира сигурност – хора, които я разбират и й помагат. Там среща великолепния, невъзможно привлекателен Рейн и двамата откриват, че помежду им има някаква необяснима връзка…
В живота й от векове не са се появявали такива чувства, такава страст. Но дали тази зараждаща се любов няма да се окаже и обречена?
И дали този нов град ще е ключът към нейното спасение – или към нейната смърт…
Защото, когато живееш вечно, миналото ти има време да те настигне...
Завладяваща история за приятелството и тайните, за вечната борба и предопределената любов.
Кейт Тиърнан е автор на над 70 книги. Но признава, че най-голямото й предизвикателство е ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима” – паранормална романтика, съчетаваща любов, която продължава да живее през вековете, и свят, изпълнен с магия. „Вечен живот” е книга първа.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
знае ли се нещо за другите части ... ?
Книгата е добра ! Струва си .
С голям скептицизъм я започнах. Допадна ми и мисля да проследя трилогията.
да кажа, че ис я взех и ми хареса; може би е малко мудна на места, но има история, има размисли, не е просто някакви се млятат и гонят през вековете; има потенциал за нещо повече; препоръчвам, аз просто съм по-капризна; аз имам питане и леко възмушение обаче - проверих и видях, че втората част вече е излязла? на запад; защо толкова се бавят излизанията на книгите от поредици у нас? не питам само за тази конкретна книга. Ок разбирам, че имаме друг вид пазар, ама...
Хмм, чудя се дали да си я взема, защото резюмето не ме грабна кой знае колко, но пък може да е интересна. Ако може някой, който я е чел да каже малко повечко за книжката (=
на мен ми прилича на Шотландски боец, ама жена... Кажете нещо повече, някой не пише линормални коментари тук?
абе, да ти кажа, Дж, не омръзва, бе, не омръзва:) разбирам какво казваш ама да знаеш, че от древни времена се развиват едни и същи теми и не очаквай от някоя книга да измъдри нещо, което да не си срещал някъде другаде; винаги има някой, за когото то ще бъде познато, дори за повечето да не е; важното е да носи забавление, брат.
Абе, не ви ли е омръзнало да четете едно и също с няколко детайли и имена сменени? Все ги гледам тия с надеждата на нещо различно и интересно, няма брат! Само глупости, оная била безсмъртна отива намира някъв готин и ко било битка на живот и смърт или е най-смотаната/ят в даскало, ама имал специални сили, ма не знам си какво, не ви ли писна вече? Откакто излезе Здрач, на който само първата част става за нещо, не знам какво Ви става. То поне да беше нещо дето си струва парите 12 лв за боклук. Абе, деца....
Някой знае ли кога излиза втората книга или поне как се казва? А колкото до книгата невероятна е на някои места си умрях от смях
В момента я чета, не е лоша. Лека е, интересна. Харесва ми.
Изглежда интересно, леко рокаджийско. Някой да каже нещо по-подробно?
Прочетох книжката....докато ми стана интересна и взе,че свърши xD.Ще чакам все някога в бъдещето да излезе и втората :D
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Една от не малкото напоследък книги от т. нар. „паранормална романтика”. Както често се случва в този жанр, „Безсмъртна любима” отново е написана от жена, т.е., тази книга несъмнено изразява: свободата на толкова различни погледи, лекотата на изказване по сериозни теми и директното осъзнаване на много бурни емоции.
Една удивителна творба, която води читателя през съвременното „готик” ежедневие на група „безсмъртни” в Европа и през по-задълбочения и осъзнат живот на друга, по-специална група „безсмъртни,” които стопанисват екологична ферма някъде в САЩ. На втори план, връщането към миналото – във времето на викингите и древното руническо изкуство на гадаене и заклинания – постоянно влияе на перспективата за настоящето. Същевременно и не на последно място, неподправеният речник на главната героиня често ще ви разсмива, защото прави необикновените ситуации изключително забавни.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша
Кейт Тиърнан е автор на над 70 книги. Но признава, че най-голямото й предизвикателство е ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима” – паранормална романтика, съчетаваща любов, която продължава да живее през вековете, и свят, изпълнен с магия. „Вечен живот” е книга първа.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
Под името Кейт Тиърнан авторката създава най-успешната си поредица – Sweep, в която се проследяват приключенията на съвременни ученици, занимаващи се с уика. Поредицата се състои от 15 книги и е успешно продадена по целия свят. През 2012 г. се очаква и филмовата й екранизация. Под собственото си име Габриел Шарбоне тя е най-известна като авторка на детски книги и различни поредици на „Дисни”. През 2008 и 2009 в съавторство с Джеймс Патерсън (известния автор на трилъри, „Целуни момичетата”, „Завръщането на паяка” и др.) Шарбоне написва два тийнейджърски романа, (Sundays at Tiffany's и Witch & Wizard).
Шарбоне е написала 75 книги под собственото си име, с псевдонима си Кейт Тиернан и под още няколко различни имена и като „писател в сянка”.
Родена съм в Ню Орлиънс, Луизиана, на 24 юли 1961 г. По онова време Ню Орлиънс беше чудесно място, в което да растеш – все още със семейна, топла атмосфера, готово да приеме всякакви чудатости и по-тъмни страни на човешката природа. Живеехме в малка къща на малка улица, но градината ни ми се струваше огромна и с брат ми лудеехме вътре по цял ден, трупахме всякакви боклуци, копаехме дупки и въобще, правехме всичко, което си пожелаехме. Бяхме си направили дървена колиба, покрита с огромни бананови листа, и когато валеше дъжд, стояхме под тези приличащи на слонски уши листа и нито капчица не падаше върху нас. Скачахме в пълните с вода дупки, катерехме се по дърветата и от там се прехвърляхме на покрива на гаража ни.
Спомням си, че прекарвах много време сама, в свои измислени светове. Телевизорът ни беше черно-бял и хващаше само три канала, така че не го гледахме много често. В съседство имаше само още две-три момичета, затова си играех най-вече с брат ми и с някои момчета от квартала. Бях съвършената мъжкарана и се справях чудесно с всички типично момчешки игри.
Дори и като съвсем малка знаех, че Ню Орлиънс е специално място. Гробищата бяха великолепни и ние изследвахме всички, до които можехме да се доберем. Все още обичам гробищата и се опитвам да ги посещавам на всяка ново място, където пътувам. Карнавалът Марди Гра беше важно събитие. Родителите ми имаха интересни приятели – художници, грънчари и писатели – и постоянно им ходехме на гости във Френския квартал.
Учех в държавната гимназия „Бен Франклин” и по онова време тя се намираше в бивша съдебна палата, близо до Мисисипи. В продължение на три години посещавах и колеж по изкуствата - две години визуално изкуство и една година творческо писане. В сградата нямаше климатик, само запалени студенти и големи прозорци и понякога жегата беше убийствена. Беше почти невъзможно да останеш буден след обяда в някои от горещите дни.
Беше ми много приятно в колежа, защото можех да избирам какво да уча и часовете ми бяха в различни дни по различно време. Чувствах се по-свободна и можех да се концентрирам върху това, което наистина ми беше интересно. После заминах за Ню Йорк и започнах да уча творческо писане и руски език и литература. Имах прекрасни учители, но някак си не успях да вникна в това, което ни казваха, не успях да разбера цялото „онова нещо” – какво е наистина да пишеш. Никога не успявах да напиша повече от три страници. Но един от учителите ми написа веднъж върху мой текст, че имам истински талант и уникален стил – въпреки прекалената ми лаконичност – и все още се сещам за тези думи с огромно удоволствие.
Дипломирах се от Лойола Юнивърсити, в Ню Орлиънс, в специалност руски език. Преместих се в Ню Йорк отново и получих работа като асистент в издателство Random House. Работех за началника на отдела за младежка литература, но издавана в аудио- и видеоформат. Бях заобиколена от детски книги и редактори и хора, които четяха много – също като мен. Научих много и реших, че мога и аз да напиша детска книга. Така че затварях вратата на кабинета си (колкото и да е странно, си имах собствен кабинет) всеки ден по обед за около час, в продължение на десет дни, и пишех. И наистина написах книга.
И я продадох, и тя беше издадена.
Години наред писах много – писах всякакви тийнейджърски книги под различни имена, писах като писател в сянка (събирах материали за книги на други автори). Натрупах голям опит от всичко това. След години се върнах отново в Ню Орлиънс, защото исках децата ми да се родят тук. Една издателка се свърза с мен и ми поръча нова серия. Идеята беше проста: „Тийнейджърка открива, че е вещица.” Даде ми една страница с описание на сюжета и остави всичко друго в ръцете ми. Бях изключително въодушевена, пред мен се разкри цяла нова вселена. Винаги съм описвала в книгите си как бих искала да изглежда света. Сега имах най-пълната възможност да го направя. И така се роди поредицата Sweep, която се превърна в бестселър.
Когато Sweep приключи, бях съкрушена. Но вече бях започнала да пиша нова - Balefire – и нейната нова вселена успя да ме съблазни. Установих се в Ню Орлиънс, за да мога да опиша най-пълноценно красотата и загадъчността на този град. Карах героите да вършат неща, които бях правила самата аз като малка. Ураганът Катрина ни удари, когато пишех четвъртата част на Balefire; гледах новините по телевизията и знаех, че моят роден град никога вече няма да бъде същият. В тази последна, четвърта книга, описвах града такъв, какъвто беше преди наводнението, и седях и плаках с дни, докато пишех за неща и места, които вече не съществуваха.
И ето, сега е ред на „Безсмъртна любима”. По някакъв начин тази нова поредица съчетава всичките ми любими неща от Sweep и Balefirе – любовта, която продължава да живее през вековете, свят, изпълнен с магия и възможности. Тази нова поредица е моето най-голямо предизвикателство, но вярвам, че успях да сътворя една чудесна история. Надявам се и вие да сте на същото мнение.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
Под името Кейт Тиърнан авторката създава най-успешната си поредица – Sweep, в която се проследяват приключенията на съвременни ученици, занимаващи се с уика. Поредицата се състои от 15 книги и е успешно продадена по целия свят. През 2012 г. се очаква и филмовата й екранизация. Под собственото си име Габриел Шарбоне тя е най-известна като авторка на детски книги и различни поредици на „Дисни”. През 2008 и 2009 в съавторство с Джеймс Патерсън (известния автор на трилъри, „Целуни момичетата”, „Завръщането на паяка” и др.) Шарбоне написва два тийнейджърски романа, (Sundays at Tiffany's и Witch & Wizard).
Шарбоне е написала 75 книги под собственото си име, с псевдонима си Кейт Тиернан и под още няколко различни имена и като „писател в сянка”.
Родена съм в Ню Орлиънс, Луизиана, на 24 юли 1961 г. По онова време Ню Орлиънс беше чудесно място, в което да растеш – все още със семейна, топла атмосфера, готово да приеме всякакви чудатости и по-тъмни страни на човешката природа. Живеехме в малка къща на малка улица, но градината ни ми се струваше огромна и с брат ми лудеехме вътре по цял ден, трупахме всякакви боклуци, копаехме дупки и въобще, правехме всичко, което си пожелаехме. Бяхме си направили дървена колиба, покрита с огромни бананови листа, и когато валеше дъжд, стояхме под тези приличащи на слонски уши листа и нито капчица не падаше върху нас. Скачахме в пълните с вода дупки, катерехме се по дърветата и от там се прехвърляхме на покрива на гаража ни.
Спомням си, че прекарвах много време сама, в свои измислени светове. Телевизорът ни беше черно-бял и хващаше само три канала, така че не го гледахме много често. В съседство имаше само още две-три момичета, затова си играех най-вече с брат ми и с някои момчета от квартала. Бях съвършената мъжкарана и се справях чудесно с всички типично момчешки игри.
Дори и като съвсем малка знаех, че Ню Орлиънс е специално място. Гробищата бяха великолепни и ние изследвахме всички, до които можехме да се доберем. Все още обичам гробищата и се опитвам да ги посещавам на всяка ново място, където пътувам. Карнавалът Марди Гра беше важно събитие. Родителите ми имаха интересни приятели – художници, грънчари и писатели – и постоянно им ходехме на гости във Френския квартал.
Учех в държавната гимназия „Бен Франклин” и по онова време тя се намираше в бивша съдебна палата, близо до Мисисипи. В продължение на три години посещавах и колеж по изкуствата - две години визуално изкуство и една година творческо писане. В сградата нямаше климатик, само запалени студенти и големи прозорци и понякога жегата беше убийствена. Беше почти невъзможно да останеш буден след обяда в някои от горещите дни.
Беше ми много приятно в колежа, защото можех да избирам какво да уча и часовете ми бяха в различни дни по различно време. Чувствах се по-свободна и можех да се концентрирам върху това, което наистина ми беше интересно. После заминах за Ню Йорк и започнах да уча творческо писане и руски език и литература. Имах прекрасни учители, но някак си не успях да вникна в това, което ни казваха, не успях да разбера цялото „онова нещо” – какво е наистина да пишеш. Никога не успявах да напиша повече от три страници. Но един от учителите ми написа веднъж върху мой текст, че имам истински талант и уникален стил – въпреки прекалената ми лаконичност – и все още се сещам за тези думи с огромно удоволствие.
Дипломирах се от Лойола Юнивърсити, в Ню Орлиънс, в специалност руски език. Преместих се в Ню Йорк отново и получих работа като асистент в издателство Random House. Работех за началника на отдела за младежка литература, но издавана в аудио- и видеоформат. Бях заобиколена от детски книги и редактори и хора, които четяха много – също като мен. Научих много и реших, че мога и аз да напиша детска книга. Така че затварях вратата на кабинета си (колкото и да е странно, си имах собствен кабинет) всеки ден по обед за около час, в продължение на десет дни, и пишех. И наистина написах книга.
И я продадох, и тя беше издадена.
Години наред писах много – писах всякакви тийнейджърски книги под различни имена, писах като писател в сянка (събирах материали за книги на други автори). Натрупах голям опит от всичко това. След години се върнах отново в Ню Орлиънс, защото исках децата ми да се родят тук. Една издателка се свърза с мен и ми поръча нова серия. Идеята беше проста: „Тийнейджърка открива, че е вещица.” Даде ми една страница с описание на сюжета и остави всичко друго в ръцете ми. Бях изключително въодушевена, пред мен се разкри цяла нова вселена. Винаги съм описвала в книгите си как бих искала да изглежда света. Сега имах най-пълната възможност да го направя. И така се роди поредицата Sweep, която се превърна в бестселър.
Когато Sweep приключи, бях съкрушена. Но вече бях започнала да пиша нова - Balefire – и нейната нова вселена успя да ме съблазни. Установих се в Ню Орлиънс, за да мога да опиша най-пълноценно красотата и загадъчността на този град. Карах героите да вършат неща, които бях правила самата аз като малка. Ураганът Катрина ни удари, когато пишех четвъртата част на Balefire; гледах новините по телевизията и знаех, че моят роден град никога вече няма да бъде същият. В тази последна, четвърта книга, описвах града такъв, какъвто беше преди наводнението, и седях и плаках с дни, докато пишех за неща и места, които вече не съществуваха.
И ето, сега е ред на „Безсмъртна любима”. По някакъв начин тази нова поредица съчетава всичките ми любими неща от Sweep и Balefirе – любовта, която продължава да живее през вековете, свят, изпълнен с магия и възможности. Тази нова поредица е моето най-голямо предизвикателство, но вярвам, че успях да сътворя една чудесна история. Надявам се и вие да сте на същото мнение.
