Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книгата е една изповед пред  най-големия авторитет на Средновековието - Св. Аврелий Августин -  изповедта  на  голямата любов на живота му, от която се отрича,  в угода  на  Бога и собствената си майка. Това е една връзка, която разкрива Аврелий Августин и  като обикновен човек - с нормалните  пориви на сърцето и тялото. Една рана, която както самият той споделя в своите “Изповеди”, е  кървяла дълго време, след което  е притъпила способността му да чувства.  Но по-важен тук е образът не на получателя, а на подателя на това писмо, както го нарича самият автор - една отхвърлена жена, която не може да прости на любимия си, че  не тя е била предпочетената.
Католическата църква не признава ръкописа за съществуващ  и се опитва да го унищожи, но благодарение на  Юстайн Гордер, той достига до нас със своето послание Vita brevis - Животът е кратък.

„Vita Brevis” или Животът е кратък е част от Хипократовата мисъл Vita brevis, ars longa (Животът е кратък, изкуството – вечно). Тази книга е всъщност ръкопис, на който Юстайн Гордер попада случайно в антикварен магазин в Буенос Айрес. Въпреки съмненията за произхода и автора на ръкописа, той го купува на висока цена, за да го преведе от латински. Всеки, който е чел „Изповеди“ на Аврелий Августин и се е впечатлил от личността на Хипонският епископ, би го сторил.

В своите изповеди Августин споменава, че е имал жена, с която са били в извънбрачна връзка, но подробности за техните отношения никъде не фигурират. Безспорно като се обърнем към Средновековието, най-познаваемата личност, най-пълната „биография“ на някого, това е Августиновата. Но дори и така да е, всеки от нас си има тайни.

Понякога обаче тайните проговарят и сами се разкриват. Жената, за която споменава Августин, е Флория. Този ръкопис е писмо от Флория до Августин или „Codex Floriae”. Тази „книга“ е особено интересна и за познавачите на Августиновата философия, и за всеки човек, който обича, независимо дали любовта му е приета или отхвърлена.

Писмото е наситено с мъдрости от античния и от средновековния свят – философски и религиозни. В него се чете животът и чувствата на хората. И ме навява на мисълта, че няма нищо ново под слънцето...

„Ars longa, vita brevis“ – Изкуството е вечно, животът е кратък!, казва Хипократ.

Любовта е вечна, животът е кратък - би казал всеки, който прочете прочувственото писмо на Флория Емилия до нейния възлюбен Августин. Макар автентичността на това писмо да е под въпрос, “Vita brevis” на Юстайн Гордер ни потапя в един свят на безгранична любов, разочарование, болка и примирение.

Това е излиянието на една дълбоко наранена жена и майка, която е отхвърлена от своя любим, но не заради друга жена, а заради един „философски принцип”- спасението на душата! И в крайна сметка се питаш: Кой всъщност се е спасил? Августин Блажений, който в името на собствената си душа отрича всичко човешко, или Флория, която е приела човешкото в себе си? Защото, казва тя: „Ние сме създадени като хора, Аврелий.”

Истинно или не, това писмо е не само историята на двама души, обичащи се толкова много, но разделени от глупави човешки стремежи. Това може да бъде историята на всеки един от нас. История на онзи, който пропуска смисъла!

Vita brevis – неспирно повтаря Флория! Животът е кратък и докато си тук, на земята, не бягай от пътя на човека! Обичай! Можеш да се докоснеш до божественото, като преди всичко бъдеш Човек!